Два дни по-късно мадам ме запозна с Морис, грубоват производител на зеленчуци, който всъщност притежаваше фермата на върха на хълма. Неговият английски беше по-добър от нейния. Той ми довери как мадам споделила с него, че съм un homo. Каза ми, че той също е гей и че може да ме заведе в един нощен клуб в Бордо, където ще срещна и други гей мъже. Аз пламнах от неудобство, а той избухна в сърдечен смях и ме заведе при божествения Тиери — красавец, който отглеждаше свине в Сент Емилион и който в крайна сметка отне девствеността ми. През онази нощ очите ми се отвориха. Осъзнах, че принадлежа към това ново за мен чудновато общество. Там ми беше мястото. До ден днешен сънувам как се будя до Тиери.
На следващата сутрин закъснях за работа в кухнята. Мадам ми намигна, усмихна се широко и направи неприличен жест с ръка. Несъмнено великолепна жена! Разбира се, Оливър не спря да ме пита къде съм прекарал предната нощ. Измислих някакво обяснение, но той знаеше, че не съм бил с мадам, така че ясно почувствах разочарованието му. В същото време неодобрението му към хомосексуалността ми, което довчера силно ме притесняваше, днес вече нямаше ни най-малко значение. Чувствата ми към Оливър се бяха променили из основи от вчера до днес. Той никога нямаше да отвърне на сексуалния ми интерес, пък и какъв би бил смисълът да го прави? Той скоро установи къде съм бил и мълчаливо премести леглото си в другия край на спалното помещение. Не разменихме и дума повече по въпроса. Сега, когато вече не се интересувах от Оливър, Лора поомекна и започна да проявява по-голямо разбиране. Дори започна да ми помага в новите връзки, като ми организираше транспорт до Бордо и ме запознаваше с други мъже, за които подозираше, че са хомосексуални. Лятото ми продължи в разточителен хедонистичен дух, който днес ми се струва изключително неуместен предвид трагедията, която скоро последва.
Към средата на август, за голямо неудоволствие на останалите работници, Лора не спираше да се оплаква от постоянна умора. В началото всички се оплакваха, но вече отдавна бяха свикнали с работата. Сега като се замисля, Лора трябва да се е чувствала много изолирана — брат й и приятелят й работеха в замъка, а тя блъскаше на полето. Разбира се, групата ни беше голяма, но тя беше най-близка с мен и Оливър. Аз вече бях прекалено зает с новия си живот, за да обръщам внимание на малката си сестра, макар вече да ми беше ясно, че връзката й с Оливър е на доизживяване. Той прекарваше все по-малко време с нея и все повече със стареца и момчето. А след това един ден просто я донесоха в безсъзнание в кухнята. Както обикновено, мадам пое контрола и веднага организира да я закарат на лекар. Ние е Оливър ужасно се притеснихме, но мадам скоро ни обясни, че Лора имала проблеми със стомаха и след седмица щяла да бъде отново на крака. След посещението при лекаря настаниха сестра ми в стаичка на третия етаж в една от кулите на замъка, до която се стигаше по скърцащо дървено стълбище. По няколко пъти на ден ходех да я наглеждам. Тя непрекъснато плачеше и не желаеше да разговаря с никого. Допуснах, че връзката им с Оливър не върви, но, честно казано, не го винях, че губи интерес. Постоянното мрънкане и оплакване на Лора лазеше по нервите на всички. Опитах се деликатно да повдигна темата пред нея, но тя не пожела да разговаряме, като ми каза, че „не бих я разбрал“. Права беше. До ден днешен не я разбирам.
Опитах се да поговоря с Оливър. Той поддържаше версията, че Лора чисто и просто се дразни от това, че ние работим в къщата, а тя — не. Призна, че се е опитал да сложи край на връзката им, но Лора не го приела добре и не можела да разбере, че всичко е свършило. Твърдеше, че работата му с мосю му отнемала много време и това дразнело Лора.
Стана ми ясно, че дори и Оливър някога да е обичал сестра ми, любовта му към новото му „семейство“ съвършено е засенчила предишното чувство. Той избираше да прекарва времето си с тях, а не с Лора. Много внимателно се опитах да й обясня това и й предложих да му даде време. В края на краищата, нямаше да стоим тук вечно. Скоро всички щяхме да се върнем в Ирландия и макар увлечението на Оливър по семейство Д’Егс да беше наистина странно, на Лора трябваше да й бъде ясно, че то е само временно.
Лора заяви, че с Оливър всичко е приключено, че не й остава друг избор, освен да приеме, че той я е отхвърлил окончателно, и отказа да коментираме повече въпроса. Почувствах, че помежду ни оставаха още неизказани неща, но не настоях. А след това обстоятелствата до такава степен завладяха вниманието ми, че непостоянните настроения на Лора минаха на заден план в съзнанието ми.