— Подозирам, че родителите ми са ви поканили да разговаряме, защото аз мисля, че съм хомосексуален — казах и побързах да добавя предизвикателно: — Всъщност не само го мисля, сигурен съм.
Настъпи пауза, в която свещеникът се прокашля насилено и се размърда в коженото кресло. Креслото изскърца нелепо със звук, напомнящ пръдня, при което той умишлено се премести отново, за да предизвика ново проскърцване, с което да покаже, че звукът идва от креслото, а не от него. От онзи ден нататък избягвам кожените кресла.
— Нали знаете, че това е грях.
— Знам, отче.
— Ще се закълнете ли никога повече да не го извършвате?
— Отче, вие явно не разбирате. Нещата не опират просто до това, до самия сексуален акт. Става дума за фундаментална част от личността ми.
— Но това е грях!
— Знам, отче.
Още известно време се въртяхме в този кръг. Заявих, че дори и никога вече да не го правя, няма да съм в състояние да спра да мисля за това, нито пък за мъжа, който би го направил с мен. Игнейшъс пламна и рече, че такива мисли също били грях и вместо това бих могъл да мисля за цветя или дървета. Попитах го защо да е грях, след като не вреди на никого, и той явно се обърка.
— Ами женитба? Деца?
— Не искам деца.
— А ако размислите?
— За това да имам деца или дали да бъда гей?
— За първото.
— Ами ако вие размислите и решите да имате деца?
Мълчание. Не беше програмиран да отговаря на подобни въпроси.
Друг свещеник би приел последния ми въпрос за безочлива дързост, но у Игнейшъс имаше някаква мекота и кротост, от които не лъхаше никаква заплаха. Почувствах се смел и силен.
— Няма да размисля — рече той най-накрая.
— Нито пък аз.
— Ами за другото?
— Дали да бъда гей? Че това не подлежи на размисъл! То не е решение, което аз съм взел. Моето решение беше просто да престана да го крия. Да престана да крия кой съм и какъв съм. Колкото и да съм се старал, така и никога не се заинтересувах от жени. Не смятате ли, че е малко вероятно сега тепърва да ме заинтересуват?
— Аз също никога не се заинтересувах от тях — отвърна свещеникът.
В първия момент помислих, че си е изгубил мисълта. Още не бях проумял как и за какво всъщност той се съгласява с мен, когато Игнейшъс зарови лице в ръцете си и избухна в плач, притиснал кърпичката до устата си, за да заглуши хлиповете.
Слисан от този обрат на събитията, изведнъж установих, че се налага аз да го утешавам.
— Какво стана? Вижте, извинявам се, ако ви разстроих, нямах такова намерение…
Когато обаче той вдигна лице, погледна ме умолително, а сълзите още блестяха по дългите му мигли, веднага разбрах.
— И вие ли… — подхванах. Стори ми се богохулно дори да го изрека.
Той кимна нещастно.
Дърмът (това беше истинското му име) станал свещеник в отчаян опит да се спаси от реалността на сексуалната си ориентация, сякаш като я пренебрегне, би могъл да се престори, че я няма. По-късно той ми разказа, че в семинарията било пълно с млади хомосексуални мъже, повечето от които намирали утеха един в друг, но той, отгледан в по-строго католическо семейство от моето, бил решен да не се поддава на желанията си. Изповедта ми сякаш отприщи у него порой и през следващите часове слушах мълчаливо, докато той описваше годините на пълна самота, потиснатост и гняв. Три часа разговаряхме. Когато най-сетне излязохме от стаята, мама беше много доволна.
Гостуването на Игнейшъс завърши с това, че се съгласих да се срещнем следващата неделя след литургията за по едно питие в малък хотел в Брей. Ясно беше, че той приема свещеническият сан и вярата си също толкова трудно, колкото и сексуалността си. Църквата анатемосва такива като нас, а в същото време пренебрегва много по-страшни случи, за чиито мащаби ние тепърва започвахме да научаваме. Дърмът знаеше за инциденти, дори беше докладвал някои от тях, впоследствие виновниците просто били преместени в друга енория или дори повишени, а „простъпките“ им били прикрити. Той не можеше да се отърве от чувството, че ако признае сексуалността си, това го прави едва ли не също толкова виновен, колкото насилниците, и ми беше необходимо време, за да го убедя, че разликата между двама разумни възрастни, които съзнателно влизат във физическа връзка, и по-възрастен мъж, който злоупотребява с властта си, за да въздейства върху дете, което понякога дори не е достатъчно голямо, че да разбере какво всъщност му се случва, е от земята до небето. Дърмът отиде няколко пъти на изповед, разговаря с епископа, опита се бъде честен и открит с него. В отговор от църквата му казаха да си затваря устата, в противен случай щели да го преместят в някоя мисия в най-затънтеното кътче на земята. След още шест месеца вглеждане в себе си и размисъл, Дърмът се отказа от свещеническия сан и си върна светското име. В онзи момент с него вече бяхме станали близки приятели, довереници, а не след дълго станахме и любовници. Преди Дърмът не можех дори да допусна, че ще свържа живота си само с един мъж. Струваше ми се, че за човек като мен връзките ще се изчерпват с мимолетни сексуални срещи, но за своя голяма изненада установих, че съм заобичал Дърмът с цялата си душа и искам той да остане завинаги в живота ми. За щастие чувствата ни бяха взаимни, макар че на него му беше необходимо адски много време, докато най-сетне го признае.