Прочух се доста и като литературен критик — пишех от време на време за неделните вестници, а понякога гостувах и в телевизионни предавания. По онова време хората бяха по-дискретни и не тръбяха наляво и надясно за постиженията и успехите си. Не както днес — не мога да изброя колко пъти през последното десетилетие са ме канили да участвам в риалити шоу. Да пази Господ. Алис избягваше всяка публичност, което идеално ме устройваше. Тя не обичаше да бъде център на вниманието и подценяваше приноса си за успеха на книгите ми с настояването, че аз върша сериозната част от работата, а тя просто нахвърляла някои семпли картинки. Беше свенлива и дори не искаше да се знае, че сме съпрузи, за да не би някой да я принуди „да се покаже по телевизията“. Много мило от нейна страна, пък и това означаваше, че през повечето време мога спокойно да продължа да живея като ерген. Честна дума, не можех и да мечтая за по-добра помощничка.
Майката на Алис почина внезапно през 1986 година, в края на четвъртата година от брака ни. Слава Богу. Не мога да понасям старци. Отвращението ми към тях е още по-силно сега, когато аз самият остарявам.
Налагаше се непрекъснато да измислям извинения, за да не гостувам в дома й сред ужасните мебели, покрити с плетени покривчици. Когато пък тя идваше у нас, се преструвах на прекалено зает, за да седна с тях на масата. Изключително неприятно беше да я гледам как се бори със зъбните си протези, а дебилът точи лиги до нея. Смъртта й имаше и плюсове, и минуси. Наследихме къщата. Наследихме обаче и малоумния брат на Алис. Къщата е доста голяма и се намира на Пемброук Авеню. Братът се казва Юджийн.
Алис коленопреклонно ме умоляваше да й позволя да го остави у дома и да се грижи за него. Това се оказа първият ни сериозен сблъсък след сватбата. Достатъчно лошо щеше да е да се сдобием с дете, но в случая ставаше дума за двайсет и седем годишен идиот, който тежеше близо сто килограма. В края на краищата — на цената на сериозни лични разходи — го настаних в дом за „умствено изостанали“, иначе казано за „хора със специални нужди“ или както там ги наричат в момента.
Когато с Алис се сгодихме, аз недвусмислено заявих, че деца няма да имаме. Така де, аз казах, че не искам деца, а Алис се съгласи. Трябваше да я накарам да подпишем предбрачен договор в този смисъл. Трябва да е била безумно влюбена в мен, за да пожертва нещо толкова фундаментално важно за нея, само и само да се оженим. Може би е смятала, че ще размисля, защото — доколкото разбирам — с доста мъже се случва точно така. Или си е давала сметка, че ако не се оженя за нея, ще се оженя за следващата, която ми попадне пред очите.
Разбира се, пет години след сватбата Алис започна да опява по въпроса и от месец на месец ставаше все по-дразнеща. Припомних й уговорката ни. Тя отвърна, че тогава била съгласна с мен, но сега отчаяно искала да има дете. Аз обаче съм мъж, който твърдо държи на думата си.
Не можех да разчитам на нея да се пази, затова взех нещата в свои ръце. Постепенно създадох вечерен ритуал, при който й носех чаша горещо какао преди лягане, подправено със счукано приспивателно. На нея й се струваше толкова романтично!
Що се отнася до брачната вярност, не мога да твърдя, че съм бил светец. Жените принципно винаги са се чувствали привлечени от мен, а на мен ми е неприятно да ги разочаровам. Лепяха ми се всякакви жени, дори такива, с каквито не съм и подозирал, че мога да се забъркам. Например Мойя. Мойя, за Бога! Рано или късно започвам да презирам онези, които ми се увесват на врата и не ме оставят на спокойствие.
На по-късни години започнах да задоволявам нуждите си с проститутките, които се навъртаха край канала. Никога не съм имал нищо против тези момичета, дори по времето, когато не им бях клиент. Възбуждаха любопитството ми. Излизаха по-евтино и бяха по-отчаяни от почтените жени, повечето бяха наркоманки със съсипани тела и изпъкнали вени, но същевременно ми вършеха идеална работа. Винаги ги карах да се къпят преди акта и всеки път им носех чиста четка за зъби. Някои дори си я прибираха — като подарък. Жалка история. Повечето са твърде мършави, за да изглеждат добре. Човек би помислил, че с тяхната професия е редно да полагат някакви усилия за външността си. Уви, те продават предимно различни отвори на тялото си, а опаковката на тези отвори не е от значение. Въпреки това проститутките просто ме омагьосват. В края на краищата, майка ми е била проститутка, или поне така казваше баща ми.
Когато се върнах у дома вечерта, когато Алис ме провокира до крайност, се борих дълго с ключа от входната врата. Влязох в трапезарията. Слава Богу, тя не беше на пода. Седеше в кухнята пред чаша чай. Разтриваше лицето си с длан. Вдигна към мен хладен поглед. Забелязах, че челюстта й е силно зачервена отдясно. Нямаше синина. Все още. Отвърнах на погледа й. Усмихнах се.