Оливър приемаше всичко това по свой начин. Сигурен съм, че донякъде се притесняваше, но същевременно беше поласкан. Вероятно за първи път в живота си общуваше толкова дълго с момичета на своята възраст. Отначало беше плах и се държеше прекалено възпитано, но постепенно се отпусна и ние го приехме като част от семейството. Планът беше да ни гостува за три седмици. Баща му явно беше предложил синът му да си плати за престоя и прехраната, като работи във фермата с нас, но ние бездруго така бяхме свикнали с лятната работа, че Оливър се вписа идеално в общите задължения. Скоро след това той гордо изпрати картичка на баща си, в която му разказа колко добре си прекарва при нас и го увери, че работи здраво, за да ни помага. Два дни по-късно господин Райън се обади на майка ми и й нареди незабавно да върне Оливър в училището. Оставаха още осем дни от гостуването, но бащата на Оливър не търпеше възражения и не даде никакво обяснение за внезапната промяна в плана. Помня, че майка ми беше много разстроена и преди да качи Оливър на обратния влак към Дъблин, му купи пълен комплект нови дрехи. Оливър стоически се сбогува с всички ни. Изобщо не постави под съмнение решението на баща си, нито демонстрира гняв или яд. Не беше ядосан, но ясно си спомням как проблеснаха сълзите в очите му, докато му махахме от перона: мама го изпращаше тъжна и със свито от жал сърце, а сестрите ми една през друга му пращаха въздушни целувки.
Така и никога не разбрахме точната причина за прибързаното отпътуване на Оливър тогава. Доколкото разбрах, той просто се прибрал в училището и прекарал остатъка от лятото със свещениците, както обикновено. Майка ми до ден днешен твърди, че баща му постъпил така единствено от злоба: картичката на Оливър му подсказала, че момчето е радостно и прекарва добре, и господин Райън решил начаса да сложи край на това. Боя се, че действително друго обяснение нямаше. Трудно е да се повярва, че някой може да бъде толкова жесток към собствената си плът и кръв. Сигурно никога няма да разберем истинската причина за коравосърдечието на баща му, освен ако Оливър не напише някоя автобиография, разбира се. При сегашното му положение обаче не вярвам да му позволят да го стори.
Когато завършихме училище, Оливър постъпи в колеж, а аз се върнах във фермата. От време на време се виждахме в Дъблин да пийнем по нещо. По онова време бях дочул слухове, че Оливър живее в малък апартамент в Ратмайнс и вечер и през почивните дни работи като продавач в „Плод-зеленчук“, за да си плаща наема. Явно баща му вече беше сметнал, че момчето има образование, и — доволен от изпълнения дълг — окончателно си беше измил ръцете по отношение на него. Лятно време Оливър работеше в чужбина, за да си плаща семестриалните такси, но през тези години той буквално разцъфна и натрупа солидно самочувствие. Едно лято с група колеги от колежа отишли на работа на някакво лозе във Франция. Доколкото разбрах, там станала някаква трагедия — май че ставаше дума за пожар, но така и не научих докрай цялата история. Някъде по това време с Оливър прекъснахме окончателно връзка.
През декември 1982 година получих от него покана за сватбата му с момиче на име Алис — илюстраторката на книгите му. Много се зарадвах — беше чудесно, че си е намерил издател, а след това е открил и любовта. По онова време майка ми беше болна и лежеше в болница, така че не успях да присъствам на сватбата. Много съжалявам затова — искаше ми се да отпразнувам този щастлив ден с него.
Няколко месеца по-късно получих покана за премиерата на първата му книга. Отначало се пообърках, защото в поканата беше посочено името Винсънт Дакс, но после звъннах на посочения телефон за повече подробности и разбрах, че това всъщност е псевдонимът на Оливър.
На премиерата имаше не повече от десетина-дванайсет души: беше отец Даниъл от училище, двама-трима от приятелите на Оливър от колежа, които също бях срещал веднъж-дваж, присъстваше, разбира се, агентът му, както и някакви хора от издателския бизнес, беше и новата му съпруга Алис. Прекрасна жена — сърдечна и мила. Направи ми впечатление, че макар да беше илюстраторка на книгата, тя през цялото време настояваше, че това е вечерта на Оливър и че сме се събрали да отпразнуваме неговия успех.