Оценка: Склонността към агресия е нехарактерна за възрастни със средни до тежки умствени затруднения, каквито демонстрира и Юджийн, но явно господин Райън е бил напълно прав за наличието на подобна склонност у пациента, тъй като Юджийн прояви известна агресия при отказа си да бъде поверен на грижите ни, и за съжаление се наложи помощта на двама санитари, докато въдворим пациента в заключено помещение, за да може господин Райън да си тръгне. Юджийн среща изключителни трудности в адаптацията си към режима в „Сейнт Катринс Хаус“ и причинява сериозни проблеми сред другите пациенти. Например, често се опитва да вдига други пациенти, когато те седят на столовете си, а след това да тича по цялата дължина на болничните коридори, като ги държи заедно със стола високо над главата си. За някои от пациентите това е весело разнообразие, но за други е ужасяващо преживяване и ние не можем да допуснем здравето и безопасността на когото и да било от поверените на нашите грижи да бъдат застрашени. Юджийн беше мъмрен неколкократно за подобни изблици и реагира войнствено на всеки опит да бъде ограничено движението му. Макар да не бяхме склонни да прибягваме до медикаментозна терапия за Юджийн, в крайна сметка това се оказа единственият ни вариант за действие.
Понякога Юджийн е словоохотлив, а друг път — крайно мълчалив. Господин Райън ни предупреди, че не можем да разчитаме на истинността на думите на пациента, а и ние сами скоро се уверихме, че Юджийн обитава свят на фантазии, в който си представя, че е принц, владетел на магическо кралство. Чрез проби и грешки също така установихме, че е най-добре Юджийн да бъде оставен на собствените си мисли и представи, а не разубеждаван.
През първите два месеца след приемането на Юджийн сестра му го посещаваше почти ежедневно, но беше видимо разстроена всеки път, когато си тръгваше. Това разстройваше и Юджийн, така че реших да пиша на господин Райън и да го помоля да ограничи посещенията на съпругата си в „Сейнт Катринс“ до веднъж седмично. Госпожа Райън обаче не можеше да бъде убедена да не носи домашно приготвени пасти и сладкиши, които ние конфискуваме още на входа в името на доброто здраве на Юджийн.
Норийн Макнали
Изпълнителен директор на дома за медицински грижи
„Сейнт Катринс Хаус“
Мама ме обичаше и Алис ме обичаше, и Барни ме обичаше, и Господ ме обичаше, аз си казвах молитвите всяка вечер всяка вечер, все още си ги казвам всяка вечер и моля Господ да благослови мама на небето и Алис, и моя приятел Барни, но понякога забравям, понякога забравям. Помня, помня Барни е моят приятел, той ме возеше на колата си, ушите му стърчат като на клоун хахаха той ме кара да се смея и ме гъделичка, и ми разказва приказки, и ме кара да летя защото той е Гримас, а аз съм принц Искричко и ми помага да се боря със злата Кралица, която се напишква в гащите хахаха.
Оливър! Не ненененене. Оливър е лош човек той открадна Алис от мен и от мама и от Барни къде е мама искам мама Оливър ме нарани той ме щипе по ръката и стиска и стиска и имах голяма лилава синина Алис идва, тя ми носи сладкиши и ми чете приказки, тя казва че Оливър е направил принц Искричко тя казва, че Оливър е написал за него, но аз знам, че не е той не е той не е той Оливър е лош, той е Кралицата облечена като мъж.
Къде е Барни? Липсва ми Барни къде е моята мама, аз помня, тя е мъртва в сандък в пръстта, тя не обича да се цапа, не искам да съм мъртъв защото всички мъртви хора са в пръстта, татко също е в пръстта, но аз съм го виждал на снимки и Алис каза че бил велик човек.
През цялото време забравям неща, но си спомням как съм вкъщи с мама и Алис и Барни е на гости и ми разказва приказки. Барни ми разправяше, че иска да се ожени за Алис и че аз ще мога да живея с тях, но то беше тайна, не я казвам на никой, но ми се иска Барни да побърза защото Оливър лошия човек вече е женен за Алис така че сега е ред на Барни. Алис си тръгна, когато Оливър се ожени за нея и те живееха в апартамент, аз ходих два пъти там, но ме пуснаха само в стаята на Алис, а Оливър има заключена зелена кутия с нещата за писане и на мене и Алис не ни е позволено да гледаме какво има вътре. Искам да знам какво има в кутията, но Алис казва, че били лични работи на Оливър. Един път погледнах в кутията и Оливър се развика само задето към гледал и мисля, че в кутията има чудовище. След това ми забраниха да гостувам повече на Алис и аз се натъжих, но Барни дойде и ми чете приказки и се качихме на колата му, но не ми позволяват да сядам на предната седалка, защото не мога да се спра да не натискам клаксона на Барни му е смешно, но лошите хора от другите коли много се сърдят много се сърдят и затова трябва да седя отзад. Мама се разболя и беше в болницата. Мама е мъртва. След като мама отиде в пръстта, Алис дойде да живее пак у дома и това беше хубаво, липсва ми мама, къде е мама, а да, мъртва в пръстта. Оливър също дойде да живее у нас той е лош и ме нарича с лоши думи, а това е моята къща и на Алис, а не на Оливър. Мразя Оливър той ме удря, когато Алис не гледа, а после казва лъжи и ми вика грамадна тлъста свиня, аз съм грамаден и дебел, но съм човек той е свиня, открадна Алис и мамината къща, каза, че трябва да вечерям в кухнята и че сега това е неговата къща и че той е шефът, но аз обичам кухнята, обичам къщата, моята и на Алис и на мама, не когато Оливър е шефът. Оливър ми взе летящия стол и го набута някъде, дето не го знам къде е Барни не идва и не правим летенето, то сега и не може без стола. Веднъж Оливър падна в градината и аз се смях смях, смешно беше. Той отиде до болницата, а когато Алис се прибра, й каза, че аз съм го ударил, опашата лъжа си беше, но той ме заключи в стаята ми аз крещях цяла нощ, докато Алис не ме пусна, тя плачеше и вече не беше смешно и аз съжалявах задето се смях че Оливър се удари. Друг път седях на тоалетката на Алис и си вчесвах косата със сребърната й четка, която беше на мама, а мама е в пръстта, а Оливър дойде и счупи огледалото и преобърна тоалетката. Аз се изплаших Алис дотича, а лъжецът й рече, че аз съм го направил, а не бях аз да пукна ако лъжа, а после беше рожденият ми ден и имах торта със свещички и аз ги духнах и си пожелах Оливър да го няма, но онзи ден той беше добър и ми даде да си поиграя със запалката му, която прилича на самолет, а в градинската барака стана инцидент и аз съм много лошо момче, защото запалих пожар и помощ! помощ! като в „Джейн Еър“, една от любимите книги на Алис. Оливър каза, че се страхува от мен и не иска да живее в къщата с мен, ура, ура, това ме зарадва и се разтанцувах защото Оливър си отива, но той не си отива, аз си отивам и го мразя.