12. Оливър
Кабинетът ми е стая с висок таван в лявата страна на къщата. Когато е бил жив, бащата на Алис сигурно също я е използвал за кабинет или за някаква работно помещение, но когато с Алис се нанесохме, тя беше нещо като стая за игри за Юджийн. Пълна беше с плюшени играчки, книжки, имаше един стар грамофон, изобщо беше мърлява и разхвърляна. В средата, върху стар вмирисан килим, се мъдреше стол, много по-подходящ за кухнята: дървен, с тънки дървени летви и ниска напречна дъска за облегалка и с подлакътници. През годините е бил пребоядисван многократно и под покрилата го мръсотия се виждаха лющещи се слоеве синя, червена и жълта боя. Явно това беше „летящият стол“ на Юджийн. Сигурно трябваше да се чувствам поласкан, че първата ми книга е вдъхновила появата му, но ви уверявам, че не е бил част от първоначалната ми идея!
Иначе стаята беше светла и просторна, с два големи прозореца на външните стени: единият гледаше към задната морава, а вторият — към страничната алея на къщата. Двете вътрешни стени бяха облепени с флорални тапети, изпъстрени с накачени плакати на Дисни, афиши от турнета на Дюран Дюран и обложки от албуми на Майкъл Джексън.
Това беше единствената стая в къщата, на чиято врата имаше солидна месингова брава и ключалка, затова настоях, че ще бъда в състояние да работя само тук. Алис отначало не беше много съгласна, но аз я убедих, че ще намерим по-подходящо място за Юджийн на горния етаж — в бившата нейна стая. (За наша спалня бяхме определили бившата спалня на родителите й). Един ден, когато двамата с Юджийн бяха на разходка, аз разчистих стаята, която си бях избрал, изпразних я до голи стени, извлякох боклуците навън, струпах ги в ъгъла на двора и ги запалих. Последва — според мен — с нищо необоснована разправия. Юджийн беше най-силно разстроен заради проклетия стол. Сякаш цялата къща не беше пълна със столове, до един по-хубави! Той хлипаше като бебе и аз начаса си дадох сметка, че по никакъв начин не мога да живея в подобен хаос.
Преобзаведох стаята по мой вкус. Стая на джентълмен: с ламперия от тиково дърво и библиотечни шкафове чак до тавана на двете вътрешни стени, с тежки кадифени завеси на прозорците. Отворих отдавна неизползваната и зазидана камина и сложих купеното от антикварен магазин махагоново бюро под лек ъгъл, така че да гледа към прозорците. По-късно на един търг купих и кожено кресло, стандартна висока лампа, която да поставя зад него, както и настолна лампа с класически зелен абажур. Приглушената светлина е изключително важна. От една английска фирма си поръчах и широка кожена подложка за върху бюрото, а от една винтидж книжарница — подбрани първи издания, за да запълня библиотечните рафтове. Само след няколко кратки седмици стаята вече приличаше на кабинет на писател и действително при интервютата, които давах у дома, журналистите неизменно отбелязваха атмосферата й — точно така си представяли кабинета на творец, носител на толкова награди. Сякаш в правилната стая верните думи се появяваха от само себе си.
Алис знаеше, че не бива да ме безпокои. Доставяше ми удоволствие убеждението й, че геният ми изисква усамотение и тишина. Използвах точно този довод, когато малкият дебил Юджийн искаше да разбере какво има в зелената дървена кутия. Алис никога не демонстрираше подобно любопитство, но Юджийн просто не се отказваше. Направо беше обсебен от кутията. В няколкото случая, в които ги пусках с Алис в кабинета ми, той директно се затътряше към рафта, на който я държах, и почваше да се взира към нея.
— Какво има в кутията, Оливър? Какво има в кутията? Чудовище ли има в кутията, Оливър? Какво има в кутията?
— Нищо — настоявах аз, — само скучни актове за раждане, паспорти и застрахователни полици. Нищо интересно.
— Покажи ми! Покажи ми! Искам да видя какво има в кутията! Покажи ми какво има в кутията! — и тропаше с крак при всяко изречение, а аз виках Алис да се оплаквам, че Юджийн ми пречи и да настоявам да го махне от очите ми. Той често висеше точно пред вратата, чакаше ме да изляза, и щом си подадях носа, веднага ми се нахвърляше: „Какво има в кутията, Оливър?“
Най-сетне уведомих Алис, че не съм в състояние да пиша, докато Юджийн живее под нашия покрив. Тя окончателно се съгласи да го отпрати, едва когато намерих приличен дом, в който бяха склонни да го приемат. Никак не беше евтино — факт, който Алис отказа да оцени по достойнство. Обвини ме, че съм „мразел“ брат й. Всъщност надценяваше чувствата ми спрямо Юджийн. Просто не го исках в дома ни.