Дървената кутия, в която държах заключени най-мрачните си тайни, лежеше на масичката в дневната, капакът зееше отворен, ключалката беше разбита, а в съдържанието очевидно беше ровено.
— Лъжец! — продума Алис с пресекващ глас.
Ясно беше, че възнамерява да ме съсипе.
След втория път, когато ударих жена си, просто не можах да спра. Наистина много съжалявам за това. Контролирам напълно живота си откак навърших осемнайсет години и за мен да изгубя контрол е равносилно на провал. Излишно е да споменавам, че не ми е позволено да я посещавам в болницата. Доста глупаво правило. Вече сме февруари 2012 година, минаха три месеца. В нейното състояние тя изобщо няма да разбере, че съм идвал.
В края на краищата се оказа, че съм насилник. Това е сериозен шок за мен. Преминах през психиатрична експертиза, освидетелстваха ме. Реших да им разкажа почти всичко. Очевидно съм таил огорчение, презрение и гняв още от детските си години. Голяма изненада, няма що.
Какво ли ще си помислят съседите? Какво ли ще си помислят хората?
Изобщо не ме беше грижа.
2. Барни
Алис О’Райли беше момиче от Авенюто, а ние живеехме във Вилите. В нашия квартал тази разлика имаше най-голямо значение. И още си е така. Къщите на Авенюто са четири пъти по-големи от нашите, а задните им дворове се простират по дължина на общата носеща стена на нашите къщи. „Вилите“ е глупаво име за нашия район — кара те да си представяш слънце и плажове, а всъщност става дума за най-обикновени общински жилища, разделени с чакълени алеи.
„Контетата“ (както ги наричахме) от Авенюто не се мешаха много-много с нас. Ходеха в други училища, излизаха с други компании, но семейството на Алис не беше като останалите. Не бяха сноби и не си виреха носа като останалите от Авенюто. Често канеха малката ми сестра Сюзан на чай и мама много обичаше да се хвали с това пред съседските майки. Докато бяхме малки, не обръщах много внимание на тия истории, но знаех, че става нещо важно, когато Алис ни гостуваше, защото преди това мама ни караше да си лъснем обувките. Това доста ме дразнеше, често казано. Като че ли Алис щеше да ни гледа обувките! Тя беше тихичка, скромна, неособено красива. Мен ако питате, беше си съвсем обикновена.
Майка й, Брейда, беше силно религиозна и не пускаше Алис да излиза често. Доколкото ми е известно, Алис никога не идваше на танците или на другите събирания, които правехме в нашия квартал, нито пък ходеше на превзетите тенис мачове, които организираха от Авенюто. Вероятно заради Юджийн. Мен ако питате, причината Юджийн да се роди такъв, беше възрастта на майка им. Майката на Алис беше най-възрастната от всички майки в квартала. Била е поне на четирийсет, когато е родила Алис, а Юджийн беше с пет години по-малък от нея. Не забелязвахме нищо нередно с него, докато не порасна малко. Научи се да ходи на седемгодишна възраст, а и говореше много странно. Смятам, че той беше и причината останалите контета от Авенюто да не искат да общуват много със семейство О’Райли — да не би клетичкият Юджийн да покапе лиги по безценните им мебели! Не помня кога точно почина баща им, но беше скоро след раждането на Юджийн. Твърдо не си спомням някога да съм го виждал. Май бил на някаква държавна служба. Чувал съм, че бил голяма клечка. Върти ми се в ума, че работел нещо към кадастъра в поземлената комисия и вземал добри пари.
Някои момчета от нашата тайфа дразнеха Юджийн и му се смееха, но Алис винаги беше до него да го защити, а кой знае защо, на никого не му се искаше да огорчава Алис. Самата тя беше чудата, плаха и учтива. На мравката път правеше. Много време прекарваше с нос, забит в книжките. Всички смятахме, че ще я изпратят в манастир: толкова много монахини им гостуваха у дома, та взе да ни се струва, че майка й планира нещо подобно. Сюзан ни беше докладвала, че къщата им е пълна с религиозни картини. Повечето ги била рисувала самата Алис. Сюзан на няколко пъти вечеря у Алис и ни разправи, че Алис хранела Юджийн с лъжичка като бебе. Храната била ужасна, рече още тя, всичко било блудкаво и преварено. Тези разкази много ни изненадаха. Смятахме, че на Авенюто сутрин, обед и вечер ядат сандвичи с краставичка, поднесени на сребърен поднос. Сега като се замисля, лошата преварена храна сигурно е била заради Юджийн. Той не понасяше нищо извън обичайното, с което беше свикнал, и не ядеше различни работи, освен ако не бяха бисквити или специална торта, но такива неща на масата имаше само по Коледа или за рождени дни. Брейда сигурно си е въобразявала, че цялото семейство прави невероятна жертва пред Бога, като яде от блудкавите манджи. Католическа им работа. Отчетливо си спомням един от редките случаи, когато Алис дойде у нас на вечеря — яде като разпрана и непрекъснато хвалеше мама за готвенето. Мама се разтече от удоволствие.