По този въпрос Алис продължи да мрънка години наред. Първите две години, след като отпратихме Юджийн, продължаваше да го води у дома за Коледа, но всеки път това просто подновяваше споровете ни по темата и в края на краищата реших — за доброто на всички ни — да сложа окончателно край на тази история. Последният път, когато Юджийн прекара коледните празници в дома ни, го притиснах в ъгъла на кухнята и с думи прости му разказах една много специална историйка, като се постарах да му стане кристално ясно, че няма да е разумно да ни гостува повече. След това той просто си облече палтото и почна да крачи напред-назад из антрето, като си мънкаше нещо под носа. Алис излезе извън кожата си от тревога, безброй пъти го попита какво става, но, слава Богу, той ме беше разбрал много добре и си държеше лигавата уста затворена. После се разрева и Алис го върна в „Сейнт Катринс“. По-късно, когато изтъкнах колко мъдро е било решението ми да не държим у дома очевидно умствено недоразвито бебе в тялото на възрастен мъж, тя стана, излезе от къщи и не се прибра три дни. Първият й бунт. Аз, естествено, си знаех, че ще се върне. Не се съмнявах нито за момент. Твърде много ме обичаше. Повече не ми се наложи да виждам дебила, макар че Алис продължи да го посещава.
След като разкарах Юджийн от хоризонта, в живота ми се възцари рутина, която беше нарушена едва през 1993 година, когато Мойя се настани в съседната къща. Двамата с тъпия й съпруг веднага се сприятелиха с нас. Ласкаех се, че Мойя се блазни от славата ми. Доколкото разбрах, тя самата беше донякъде известна — явно беше играла в някаква популярна сапунена опера — но аз лично не я познавах отпреди.
От самото начало тя флиртуваше открито с мен. Седях си например един зимен следобед в кабинета и усърдно анализирах всяко изречение, полирайки го до съвършенство. Вдигнах за момент поглед към прозореца и какво да видя — Мойя простира в техния двор само по прозрачно розово пеньоарче и високи токчета. Сигурно е умирала от студ. Улови погледа ми и припна да се прибере, преструвайки се на сконфузена, но тя си беше ужасно слаба актриса, затова и стана ясно като бял ден, че се опитваше да ме съблазни. Не се изненадах особено. Съпругът й беше такова незабележително нищожество, че в момента не мога да се сетя дори за едно-едничко интересно нещо, което да е сторил или казал. От време на време мярках и него да работи нещо в градината.
През летните месеци Мойя се излагаше още по-брутално, като си правеше слънчеви бани гола-голеничка, полегнала на шезлонг, нагласен така, че да се вижда идеално от прозореца на кабинета ми. Не мога да не призная, че гледката беше повече от прилична.
Когато започнахме да се срещаме, тя ми пишеше послания на големи листове хартия и ги лепваше на страничния си прозорец, за да мога да ги видя — нещо като стенвестник с любовни писма. По онова време това много ме вълнуваше. Струваше ми се много мило. Съумяхме да продължим отношенията си, дори докато работехме в чужбина, по-точно в Ню Йорк, където тя играеше в бродуейската постановка на „Соларанд“. Там обаче историята свърши със страшно фиаско, когато уволниха Мойя от трупата и тя насмалко да ме хване в крачка с малката сладуранка, която зае мястото й в спектакъла. Тогава Мойя спретна такава сцена, та човек можеше да се закълне, че тя е съпругата, на която грозно са изневерили, но аз поговорих с нея, успях да я успокоя и след време дори подновихме връзката си.
Към края нещата зациклиха окончателно и аз отново преобзаведох кабинета, като подредих мебелите така, че бюрото ми да не гледа към прозорците. Мойя не остана никак доволна. Аз обаче трябваше да се съобразя и с жена си, а не исках Алис да страда излишно.
В самото начало пишех на пишеща машина, но Алис често отбелязваше, че чува твърде малко „тракане“ от кабинета ми, така че в първия момент, в който компютрите започнаха да се продават свободно, си взех, а днешният ми модел е буквално произведение на изкуството, който ми позволява да работя тихо и в пълна тайна. Разбира се, днес Интернет прелива от интересни теми, които отвличат вниманието, и човек може да изгуби дни в разглеждане на различни любопитни неща като викторианска порнография например или титанови дрелки за бормашина, ако това го влече. Съществуват и социалните мрежи, Фейсбук, Туитър, които сигурно са чума за другите писатели, но мен ме устройваха идеално, тъй като имах твърде много свободно време.