Както и да е, докато пишех книжките от поредицата „Принцът на Соларанд“, Интернет в днешния му вид още не съществуваше и имаше значително по-малко забавления, с които да запълвам дните. Веднага след закуска, някъде към девет и половина сутринта изчезвах в кабинета и заключвах вратата зад гърба си. Тишина, спокойствие и самота. Грабвах „Айриш Таймс“ и започвах с по-лесната кръстословица, после преминавах към по-трудната. След това изчитах новините, поглъщах „Айриш Таймс“, „Гардиън“ и „Телеграф“ от кора до кора. Поддържах се отлично информиран за политическите машинации както вляво, така и вдясно, което ми даваше отлична обща картина на събитията и осведоменост на истински експерт. (Опасявам се обаче, че въпреки цялата информация, с която разполагах, не успях да предвидя финансовата криза. Изгубих минимум сто хиляди евро в лоши инвестиции — проклетият ми счетоводител и неговите съвети! — и съм сигурен, че имотите в България принципно нищо не струват, но когато инвестирах, рискът беше минимален).
Излизах от кабинета към единайсет преди обяд за чай и бисквити, както и да послушам за половин час политическото предаване по радиото. След това се връщах в кабинета и се заемах с кореспонденцията си. Най-често бяха молби за интервюта, покани за литературни четения и фестивали, писма от докторанти, използващи произведенията ми за основа на дисертациите си:
Скъпи господин Дакс,
Откривам в текстовете Ви множество доказателства, че приказките за деца, които пишете, представляват далечна алегория на нацистките преследвания на евреите преди и по време на Втората световна война, и бих желал да питам дали не бихте ми отделили време за един разговор…
Аз и творчеството ми досега сме били предмет на не по-малко от осемнайсет академични дисертации и няколко статии, занимаващи се с аналитично деконструиране на текстовете ми. Стараех се съзнателно да не помагам с нищо на тези студенти и докторанти, макар те пък да полагаха максимални усилия да открият най-разнообразни скрити послания и значения в произведенията ми.
Веднъж Алис ми предложи да си наема секретарка. „Нямаш време да се занимаваш с всички тези писма!“, рече тя.
След обяд четях час-два, най-вече класика, макар в последно време силно да се интересувах от Стария завет и Библията. Постепенно бях събрал сериозна библиотека. Веднъж чух Алис да казва на Мойя: „Не знам кога намира време да чете всички тези книги!“ Кога ли наистина?
В един период на скука инсталирах фитнес уреди в кабинета и се поддържах във форма. „Такова правилно решение!“, казваше Алис. „Трябва да си имаш някакво занимание през деня, което да те отвлича от работата!“
В четири следобед започвах действително да работя: дума по дума, помагах си с куп различни речници, преработвах изреченията отново и отново, всяка част преписвах по много пъти, докато постигна правилната конструкция. Позволявах си да работя около час на ден. Трябваше да проточвам максимално нещата.
„Сигурно си капнал!“, възкликваше Алис, когато изпълзявах от лабораторията си, аз се съгласявах и й се усмихвах снизходително. Алис работеше здраво върху илюстрациите, така че понякога сготвях вечеря, за което тя беше повече от благодарна.
Нямам намерение да се присмивам на Алис. Тя положи всички усилия. Направи всичко възможно. Неизменно ми беше вярна. Това е отлично качество за една съпруга.
13. Мойя
Бях потресена до дъното на душата си, когато разбрах какво е сторил Оливър на Алис. Всички познати само за това говорят. Имам предвид че, доколкото знам, той никога не се е проявявал като насилник, а ако беше така, аз щях да съм първата, узнала за това. Ако се беше случвало и преди, Алис несъмнено щеше да сподели с мен. Толкова се радвам, че съм далеч от събитията и съдебния процес! Не всяка реклама е добра. На мен Оливър категорично не е посягал. Виждала съм го раздразнен, ядосан, той по характер беше кисел, а към края на връзката ни се държеше откровено грубо с мен, но в началото беше съвсем различен.
Винаги съм смятала, че Оливър е можел да се обвърже с много по-подходяща жена от Алис. Тя просто не беше негов тип! Това навярно звучи смешно, особено като се има предвид колко дълго бяха женени, но всеки, който ги е виждал заедно, би казал същото. Е, може би не би го казал, но със сигурност си го е помислял. Е, така или иначе, Оливър и Алис рядко се появяваха заедно на светски събития, така че навярно и самият Оливър е споделял мнението ми по въпроса. Твърдеше, че не излизат често, защото Алис била плаха и свита. Ако бях на нейно място, не бих изпускала съпруга си от поглед.