За първи път срещнах семейство Райън, когато се нанесохме в къщата, съседна на тяхната. Беше преди почти двайсет години. Кейт и Джери бяха съвсем малки. Така и не можех да приема, че къщата им всъщност е била родната къща на Алис, защото винаги ми се струваше, че домът им категорично е територия на Оливър.
Използвах първата отворила се възможност да се представя и да се запознаем. По онова време познавах Оливър единствено като Винсънт Дакс. Кон не беше склонен да дойде с мен: и на него често не му се излизаше. Но аз настоях. Отвори ни лично Оливър. Главата ми буквално се завъртя. Действително беше много красив мъж. Мургав и пламенен. През годините неизменно се грижеше за себе си. С него толкова си приличаме!
Сигурна съм, че между нас с Оливър пламна мигновено привличане. По онова време Кон нямаше ни най-малка представа от отношенията ни, както — при цялото ми уважение — нямаше представа и от повечето неща в този живот. Преди си мислех, че в един по-справедлив свят Кон би се събрал с Алис, а Оливър — с мен и всички щяхме да си живеем дълго и щастливо. Бог ми е свидетел, че през годините положих максимални усилия да сближа Алис и Кон, но уви, Кон няма потенциала да разпознае възможността, дори когато е точно под носа му. Сигурно я е отегчавал до смърт, но тя беше винаги толкова покорна и услужлива, че едва ли е имала нещо против. Толкова ни улесняваше тази жена! Оливър и мен, имам предвид.
Алис, макар да беше художничка, нямаше артистичен вид. Обличаше се старомодно, безинтересно, беше пълна. Носеше бабешки дрехи и притежаваше колекция от най-противните жилетки, които съм виждала през живота си, но пък обожаваше Оливър. Това се виждаше от километри. А и кой можеше да я вини?
Общото между нас с Кон беше само неделният семеен обяд. Той обичаше храната. В негова защита ще кажа, че неизменно сипеше комплименти за готвенето ми. В края на първата година от брака ни вече знаех, че женитбата ни е била грешка. Трябваше още тогава да го оставя, но вече бях бременна с Кейт, а и Джери се роди две години по-късно. Кон е страхотен баща, не мога да си изкривя душата! Неизменно търпелив с децата, които — честно си признавам — едва ли щях да успея да отгледам сама. Тъп и скучен е, което не би било проблем, ако нямате нищо против рутината. Куп жени биха дали мило и драго да се омъжат за него. Кон е зъболекар. Печели много. На работа прекарва времето си като се взира в теснотата на хорските усти, изпълнени с гниене и разложение. Това искрено го интригува. Това и работата в градината. Когато преди няколко години много зъболекари започнаха да се преориентират към козметичната стоматология, ботокс и дерма филъри, дали успях да убедя Кон да последва примера им, как мислите? Не, разбира се, че не успях. Както казах, липсва му въображение. Толкова нерви можеше да ми спести.
Не бива да говоря лошо за него. Мразя да се държа сурово с някого. За мен Кон беше нещо като нежелан домашен любимец. Нали се сещате: не го искаш у дома, но и сърце не ти дава да го нараниш, а и не искаш да му се случи нещо лошо, ако го изхвърлиш. Кон ме обича по свой си начин и това е кръстът, който трябва да нося цял живот.
Оливър беше негова пълна противоположност във всяко отношение, но беше забранен плод за мен. Това правеше нещата още по-вълнуващи. Знаех, че ми се възхищава. Достатъчно често го хващах да ме наблюдава през прозореца на кабинета си. Знаех, че няма да е нужно много, за да го съблазня. Ние, жените, понякога просто знаем.
Някъде в средата на деветдесетте получих ролята на Кралицата в сценичната адаптация на първата книга на Оливър от поредицата „Принцът на Соларанд“. Оливър често идваше на репетициите, за да следи как вървят нещата или да съгласува предложени промени по текста. За автор на либретото бяха ангажирали друг писател, Греъм. Оливър беше твърде зает. Греъм беше много доволен от отзивчивостта и сговорчивостта му относно сценария. Обикновено авторите ревностно бранят текстовете си от всякакви промени или редакции, но Оливър се съгласяваше с всичко: дори когато се предложиха съществени промени в някои от персонажите и в опорните точки на сюжета, той нямаше нищо против.
След първата ни съботна репетиция Оливър заведе част от екипа в „L’Etoile Bleue“ — любим ресторант на арт средите, собственост на Майкъл и Дърмът, най-известната гей двойка в Ирландия. Оливър черпеше щедро. По онова време, тъй като бяхме съседи, помежду ни се бяха установили леки, фамилиарни отношения и не ми беше трудно да го обсебя по време на целия обяд. След това той, естествено, предложи да ме закара до вкъщи. Малкото изпито вино на обяда беше отслабило самоконтрола ми и когато наближихме Авенюто, се залових, че обяснявам на Оливър за колко привлекателен го намирам. Разбирах, че поемам риск. Водех се за приятелка на Алис, а и той с нищо не ми беше подсказал, че изпитва каквото и да било към мен. Затова бях повече от доволна, когато той сложи ръка на бедрото ми.