Той беше изключително приятен компаньон. Беше много начетен и знаеше много, така че дори най-скучната разходка из някоя галерия се превръщаше в увлекателен разказ за живота на художниците или в социално-исторически коментар на времето, по което са били създадени творбите. Освен всичко друго, Оливър имаше специфично чувство за хумор, а и изглеждаше като кинозвезда. Портиерите и келнерите до един отстъпваха пред него. Той излъчваше авторитет, нехарактерен за ирландските мъже. Излъчваше самоувереност.
Ню Йорк кипеше от живот, разкривайки най-прекрасните, най-ужасните и най-чудноватите му страни. Е, струва ми се, че прекарването щеше да е малко по-романтично, ако Оливър от време на време ме държеше за ръка или нещо такова, но той никога не е бил по прегръдките и целувките, а изблиците на чувства държеше да се случват зад затворената врата на спалнята. В онези дни направих опит да го опозная по-отблизо, разпитвах го за детството и семейството му, но той веднага сменяше темата или нещо друго отвличаше вниманието му. Тогава останах със силното впечатление, че той не обича да говори за миналото. За мое голямо неудоволствие обаче надълго и нашироко говореше за Алис — колко добри били илюстрациите й, какво усилие полагала да подобри уменията си в кухнята или пък колко го уважавала и винаги се консултирала с него преди някоя голяма покупка. Беше вбесяващо да виждам как за него не е проблем от една страна да пее дитирабми за жена си, а от друга — да ме целува до полуда. Никога преди не бях срещала човек, който да съумява да разделя аспектите от живота си по такъв безсърдечен начин. Но колко беше красив! Стисках зъби и всеки път се съгласявах какво съкровище е Алис, докато обвивах крака около врата му.
Колкото повече наближаваше датата на премиерата, толкова повече се усложняваха нещата в театъра. След първата репетиция пред публика от постановката бяха изрязани всички сцени с мен, с изключение на една, премахнато беше и голямото ми солово изпълнение след антракта. Маркъс, който играеше Гримас, получи чисто нова песен, а първо действие щеше да завършва със специални ефекти и акробатичен номер с летящия стол, вместо с моята зашеметяваща поява, следвана от целия хоров миманс. Побеснях. Ирландските продуценти ме избягваха и отказваха да се срещнат с мен. Американците даваха парите и можеха да правят, каквото си поискат. След десетото ми обаждане в Ирландия дори агентът ми престана да ми вдига телефона. Оливър беше отлетял до Лос Анджелис за някакви срещи и нямаше да се върне до вечерта на премиерата. Другите артисти виждаха, че съм в немилост пред Тъг, и се държаха на разстояние от страх да не би лошото му отношение да се прехвърли и върху тях, така че скоро си дадох сметка, че съм напълно сама. Една вечер, след няколко джина, звъннах дори на Кон и му плаках по телефона заради цялата тази несправедливост.
В деня на премиерата ме бяха повикали в театъра в осем сутринта — нелеп час за един актьор. Междувременно узнах, че всички други от трупата са повикани в единайсет преди обяд и веднага ме изпълниха подозрения. Изтормозих инспициентката, настоявайки да разбера какво става. Тя твърдеше, че нищо не знае.
Щом пристигнах в театъра, веднага ме въведоха в една от конферентните зали, в която вече седяха почти всички старши продуценти на шоуто, сред които и Тъг. Самодоволният Тъг.
— Решихме да дадем ролята на Кралицата на друг — подхвана той.
— Моля?!
До Тъг, забола поглед в масата, седеше Ейслинг и се преструваше, че рови в някакви записки. Явно се чувстваше много неудобно, но така и трябваше да бъде!
— Искаме да ти благодарим за старанието и добрата работа, но смятам — а и всички ще се съгласят с мен — че имаме нужда от Кралица с малко повече… — Тъг не можеше да намери подходящата дума.
— Енергия! — подсказа услужливо един от американците.
Тъг сякаш се окуражи.
— Да — рече, — чувстваме, че ролята идва в повече за човек на твоята… — той ме погледна право в очите и произнесе последната дума с очевидна наслада — … възраст.
Не си спомням точно какво казах на събралите се в залата нещастници, но определено си тръгнах с крясъци:
— Шибани дилетанти, всичките до един!
Ейслинг ме набута в едно такси и каза, че щяла да оправи нещата. Слава Богу, агентът ми успя да направи така, че историята да не се появи във вестниците, но условието му беше да не съдя нито Тъг, нито някого от продуцентите. Прессъобщението беше обичайната история за преумора, комбинирана с инфекция на гърлото, превърнала се в хронична. Била съм се „оттеглила с достойнство от ролята“ и съм пожелала успех на Шели Раднър (двайсет и три годишна), доскоро хористка в нейния „дебют на Бродуей“.