Не бях напълно сигурна дали да му вярвам — в края на краищата, той лъжеше Алис с такава лекота — но той улови ръката ми, вдигна я до устните си и целуна връхчетата на пръстите ми. Тогава си дадох сметка, че няма кой знае какво значение дали ми казва истината или не. Нямаше да се откажа от него. Напрежението се отля от главата ми като вълна.
— О, Оливър — казах. Тогава той ме целуна, поведе ме към горния етаж и аз реших, че може би всичко ще се подреди.
Връзката ни продължи оттам, откъдето беше спряла. Всъщност нещата между нас вървяха толкова гладко, че няколко месеца по-късно събрах достатъчно смелост да предложа един ден да се разделим с половинките си и да създадем наш общ дом.
— Не ставай глупачка — отвърна Оливър.
Заяви ми ясно, че няма никакво намерение да напуска Алис. Каза, че нямало да бъде честно спрямо нея. Отначало се опитах да го накарам да разбере, че ще бъде по-щастлив с мен, че аз съм по-подходяща за него, че ще бъда по-достоен партньор за човек с неговото положение в обществото, но всичките ми молби се посрещаха с мълчание, което продължаваше с месеци, и в края на краищата аз се научих, че ако искам той да споделя поне част от себе си с мен, ще трябва да правя всичко по неговия начин.
След известно време и кариерата ми също потръгна. Избраха ме за капитан на отбор в една телевизионна игра, освен това работех много с гласа си в реклами и радиопиеси.
Помня как преди малко споменах, че се водех приятелка на Алис. Истината е, че не можех да я понасям. Не защото ми беше сторила нещо, но защото пречеше на плановете ми. Просто исках Алис да изчезне.
А сега тя в някакъв смисъл направи точно това. Не се гордея с начина, по който мислех за нея.
Не смятам, че съм предала Алис. Щях да я предам, ако Оливър се беше съгласил да я напусне. Тогава вече щях да я предам и окото ми нямаше да мигне.
Тя обаче беше и полезна. Не мога да не призная, че страшно много ми помагаше с децата. Когато работех дълги дни в студиото или репетирах в театъра, а Кон беше в клиниката, Алис идваше у нас и ги посрещаше след училище. Казваше, че Оливър се нуждаел от пълна концентрация, за да пише книгите си, така че и дума не можеше да става децата ми да ходят у тях — те щяха ужасно да го разсейват. Алис всъщност беше нещо като неофициална бавачка и гувернантка за Кейт и Джери. Понякога, когато се приберях у дома, заварвах приготвено тристепенно меню — Алис готвеше. Доколкото разбрах, след женитбата си започнала да се интересува много от храната. Оливър ми беше разправил, че израснала с умствено изостанал брат, който можел да яде само оризов пудинг и картофи, така че Алис явно не знаела въобще какъв се предполага да е вкусът на храната, докато Оливър не я пратил на готварски курсове още в първата седмица след сватбата. Признавам, че това стимулира и собствения ми интерес към готвенето. Направо не можех да повярвам, че се чувствах принудена да се съревновавам с проклетата Алис. Харесваше ми в редките случаи, когато Кон пътуваше и можех да приемам Оливър у дома, да мога да му поднасям такава храна, на каквато беше свикнал в дома си.
Може би си мислите, че всъщност с Алис имахме доста общо. В края на краищата, и двете бяхме влюбени в един и същи мъж. Бяхме принудени да общуваме по най-различни начини. Всъщност, аз инициирах нашето „приятелство“ — това ми се стори най-лесният път да се приближа до Оливър. Господи Боже, тази жена ме подлудяваше с флегматичния си, отнесен маниер и с глупавите си разговори. Ужасявах се от следобедите, които от време на време ми се налагаше да прекарвам с нея. Винаги се стараех да измисля занимания, които да ангажират вниманието й и да намаляват нуждата да разговаряме: кино, пазаруване, театър.
Разбира се, сега се чувствам виновна за всичко това. За последен път видях Алис на летището в Бордо през ноември, само няколко дни преди Оливър да й посегне. Беше много разстроена. Отначало мислех, че е заради нас с Хавиер. Несъмнено цялата истина ще се разкрие по време на процеса.
Може би трябваше да бъда по-добра с Алис и може би не трябваше да спя със съпруга й в продължение на почти двайсет години, но една мъничка част от мен днес горещо желае цялата тази битка и суетня с процеса да беше заради мен. Чудя се дали Оливър някога наистина ме е обичал. Или пък нея.
14. Оливър