Сюзан и Алис бяха в един випуск, учеха в различни училища, но си пишеха домашните заедно, защото на двете места ползваха еднакви учебници. Алис определено не беше умна като Сюзан, поне ако съдим по бележките й. Сюзан беше най-умната в нашето семейство и вечно ми се фукаше със своите петици и шестици. В училище Алис беше твърда четворка, освен по рисуване — по този предмет беше отличничка. Мен ако питате, не й липсваше интелигентност. Тя просто никога нямаше достатъчно време да се готви, защото грижата за Юджийн беше денонощна. Майка й страдаше от артрит, който се влошаваше с възрастта, но въпреки всичко смятам, че тя разбираше колко несправедливо е Алис да се грижи за Юджийн до края на живота си, така че я накара да си избере специалност и да постъпи в колеж. Когато Алис ни съобщи това, бях сто процента сигурен, че замине ли за колежа, повече няма да я видим. Никой от Вилите никога не беше посещавал колеж. Домъчня ми за Сюзан, защото щеше да изгуби една добра приятелка.
Алис ни изненада отново, като постъпи в колеж по изкуствата. Не можех да повярвам, че от всички възможности е избрала точно тази. Първо на първо, в рисуването или те бива, или не. Тя твърдеше, че всичко опирало до „техника“, но мен ако питате, картините, дето ги рисуваше преди колежа, си бяха точно толкова добри, колкото и тези, които рисуваше, след като завърши. В днешно време всички младежи си боядисват косите и всеки се облича както си ще, така че трудно познаваш кое е момче и кое — момиче, ама какво да се прави, мода. През седемдесетте години обаче единствените, които си позволяваха нещо подобно, бяха студентите по изкуствата. Някои от тях дори бяха вегетарианци!
Рекох, че Алис няма да изкара в колежа и три седмици, ама тя явно си е попаднала на мястото, защото следва там три ли, четири ли години. Оказа се, че съм грешал и за това, дето смятах, че повече няма да се върне у дома. Алис се върна, заживя отново у дома си, заради Юджийн и не тя, а Сюзан се оттегли от приятелството им, защото почна да излиза с Дейв.
Алис много я биваше в ръчния труд. Помня каква статуетка направи веднъж за рождения ден на Сюзан — керамична, приличаше на лебед. Веднага й рекох, че е толкоз хубава, че може да я продаде. Алис само ми се усмихна.
Тогава за първи път си дадох сметка, че Алис няма да постъпи в никакъв манастир. В усмивката й имаше нещо дръзко. Годините в колежа трябва да са пропъдили монахинята от нея. Тя си се обличаше все така скромно и не съм сигурен, че е имала много гаджета в колежа — и дали изобщо е имала. Сигурно онези типове са я плашели с дрогата и със силната си музика.
След няколко години Сюзан замина с Дейв за Лондон и започна работа като готвачка в една болница. Там се и ожениха впоследствие. Тя никога повече не се върна тук. Още си е в Лондон, омъжена за Дейв, майстор по малките домашни ремонти, и има четири пораснали деца. В Чизик живеят. Пише се „Чизуик“, ама у-то не се чете.
По онова време вече бях завършил стажа си за автомеханик и работех в сервиза на чичо Хари. Имах някой и друг лев в джоба. Бях се преместил в самостоятелен апартамент в града. Имах собствена кола. Страхотна беше. Форд „Гранада“. Само тя беше достатъчна да впечатля куп момичета. След като Сюзан замина и аз се преместих, вече не виждах често Алис. От време на време, когато се отбивах да видя мама, я срещах да води Юджийн за ръка до близкия магазин. Мен ако питате, те двете с майка й вършеха твърде много неща вместо него. Ако го бяха оставили да се оправя сам, щеше да се научи да се грижи за себе си.
Мама ми каза, че Алис си била намерила някаква работа: правела илюстрации за календари или нещо подобно. Една от стаите в голямата къща я били направили на нейно „ателие“. Логично — в тая къща имаше толкова стаи, които не се използваха от години!
Тогава мама каза, че трябвало да поканя Алис на среща. Е, тук вече се слисах. Тя беше от Авенюто. Аз — от Вилите. Мама рече, че то се било видяло, че никой друг няма да я покани, та да не съм се ослушвал. Мама едва ли се надяваше между нас да пламне голямата любов, просто смяташе, че на Алис ще й бъде приятно да дружи с някого, пък и щеше да е много учтиво от моя страна. Аз самият не бях сигурен. По онова време бях на двайсет и осем години, а тя не беше много по-малка от мен. Освен това беше мълчалива и аз не знаех за какво толкова ще мога да разговарям с нея. На всичкото отгоре не бях сигурен дали изобщо може да излиза някъде без Юджийн, но мама настоя, сякаш смяташе, че ще направя услуга на Алис. Но това не беше услуга. Не и за мен. Аз винаги съм харесвал Алис.