Ама разбира се, че ще преспи с нея. Тя сама му се е предложила. А след това е изгарял от срам. Какво общо има всичко това с мен?
Бременността на Амадика предизвикала скандал, особено когато тя заявила, че бащата е отец Франсис Райън. Баща ми пламенно отричал, докато момичето не родило напълно бяло бебе — мен.
Не.
Невъзможно. Не.
В този момент от разказа онемях отначало от изненада, а след това — от шока. Поради казаното от баща ми, винаги съм смятал, че раждането ми е било резултат от негова афера с проститутка, и затова не съм изгарял от желание да разследвам въпроса в дълбочина, особено след като се убедих, че актът ми за раждане е очевидно фалшифициран, но това, което чух сега, беше твърде фантастично, за да е вярно. Ами че аз бях съвършено бял! Отец Даниъл също призна, че му е било доста трудно да осмисли историята, но се закле, че тя му е разказана от другите отци, които са били на същата мисия. Настоя, че Амадика не е била проститутка, а момиче, принудено от бедността, отчаянието и безперспективността на положението си да използва единствения ресурс, с който е разполагало, за да се опита да си извоюва по-добър живот. Това обяснение някак си ми импонираше, но просто не можех го приема.
— Нямате доказателство! — прошепнах. — Казахте, че архивите не са запазени!
— Не са запазени — призна отец Даниъл, — но аз изобщо не мога да си представя защо онези, които споделиха с мен историята, биха лъгали за нещо подобно. В момента аз съм единственият жив човек, който може да ти разкаже за случилото се.
Крачех из кабинета, опитвах се да осмисля чутото, но в него просто нямаше никаква логика.
— Може би сгреших, като ти разказах, но смятам, че трябва да го знаеш. Всичко беше потулено много старателно.
Не му повярвах изобщо и го заявих недвусмислено. Отец Даниъл се извини, задето ме е разстроил така, и аз ясно виждах как се измъчва от това, че ми е разказал такава чудата история.
— Можеш да продължиш живота си, както досега. Само аз и ти знаем това, което чу в тази стая.
— Какво се е случило после? С нея?
Продължих да се опитвам да уловя логиката в една нелогична история, а отец Даниъл продължи да разказва. Чия история беше това? Нима моята?
Амадика отхвърлила бебето от първия момент. Дотогава никой в селото не бил виждал бяло бебе. Тя се ужасила от него, приятелките и съседите й я изолирали напълно, защото смятали, че бледата болнава кожа на детето ще донесе проклятие за племето. Амадика оставила бебето на прага на колибата на баща ми и заедно с майка си напуснала селото. Никой не знаел къде отишла. Никой така и не узнал второто й име.
Баща ми получил нервна криза. Според другите отци той бил особено силно посветен на вярата и църквата. Отец Даниъл допусна, че за баща ми е било изключително трудно да приеме, че е престъпил клетвите си. Продължавал да настоява, че никога не е инициирал сексуален контакт с никого. Мащабните му амбиции за църковна кариера били унищожени. Бил принуден да се откаже от свещеническия сан и да се върне в Ирландия с нежелания си син. Въпреки това, заради силните му връзки с Двореца на архиепископа, го наели там като финансов съветник и го посъветвали да стои възможно най-далеч от мен, за да не провокира въпроси, които биха довели до скандал. Приели, че с порастването бебето — тоест аз — ще развие физически белези, които да издават расовите му корени: смятали, че или косата ми ще се накъдри, или че носът ми ще се сплеска, но аз съм ги опровергал, като съм запазил напълно бялата си външност. Повечето от хората, които знаели за съществуването ми, били уведомени, че съм осиротял племенник, но няколко години по-късно баща ми срещнал Джудит, оженил се за нея, а мен оставил в „Сейнт Финиънс“.
Ако отец Даниъл беше прав, ако всичко разказано беше истина, аз представлявах някаква извратена игра на природата. Очите ми бяха тъмни, а тенът ми — малко по-мургав от този на средностатистическия ирландец, но във всяко друго отношение си принадлежах на бялата европеидна раса. Избрах да не повярвам на разказаното.
Не го споделих с никого и когато отец Даниъл почина година по-късно, реших да оставя историята да умре с него. За мен тя вече беше без значение, бездруго не можех да направя нищо, за да променя миналото. Кой знае какво точно е ставало в Африка? Мое малко частно разследване впоследствие установи, че в съответния период баща ми се е намирал в северна Родезия, че селце Лакуму действително е съществувало, но по-нататък в търсенето на истината не бях готов да стигна. Пък и вече нямаше значение.