Един ден той несръчно отмести косата от очите ми и мен внезапно ме осени мисълта, че момчето има склонност към фризьорската професия, така че му позволих известно време да си играе с косата ми. Какво клише, мислех си — фризьор-гей. Защото той очевидно беше гей.
Френският му беше все още доста слаб, но когато предпазливо го запитах за сексуалността му, той ме разбра мигом и избухна в сълзи. Осъзнах, че това всъщност е неговото разкриване пред света и че съм съборила язовирна стена, зад която досега са се трупали вина, потиснати емоции и объркана идентичност. Бях се досетила, че е влюбен в приятеля си Оливър, който ходеше със сестра му Лора. Catastrophe. Уверих го, че няма да кажа на никого и му уредих среща с Морис, нашия съсед, който беше открит гей и говореше английски. Надявах се той да посъветва момчето и се вбесих, когато разбрах, че го е завел в гей нощен клуб в Бордо. Реших, че е било прибързано, но коя бях аз, че да се меся в чужди работи? В края на краищата, ставаше дума за възрастни хора.
Така че в онзи момент бях опознала Майкъл и Оливър доста добре. Лора беше връзката между двамата и не след дълго започнах да усещам и нейното присъствие в живота си. Тя беше прекрасно момиче, може би донякъде разглезено, и ненавиждаше факта, че Оливър и Майкъл работеха в къщата и тя ги виждаше само вечер, докато през цялото останало време беше оставена с другите на лозето или в овощната градина, така че когато един ден припадна навън и я донесоха в безсъзнание в кухнята, веднага се изпълних с подозрение: реших, че се преструва, за да влезе и тя в къщата и да привлече внимание към себе си. Тя обаче беше пребледняла и действително й беше лошо. Права бях да имам подозрения, но не такива, каквито бях решила първоначално. Заведох я при лекаря в селото и с нейно съгласие той ми съобщи, че Лора е бременна. Отначало се ядосах. Това беше първата година, в която наемах работници от други страни и проблемите не спираха — отначало африканците, а сега и това. Носех отговорност за тези хора, а очевидно безразсъдното поведение на Лора ми показваше, че нещата са се изплъзнали от контрол. Има толкова начини да се избегне една бременност, при това нямам предвид въздържанието! Опитах се да бъда спокойна, когато разговарях с Лора. Тя плачеше и се боеше, че ще я помоля да напусне имението. Не знаех как да постъпя. Лора ме умоляваше да не казвам на Оливър, страхуваше се, че това ще се окаже краят на тяхната връзка, макар за мен да беше очевидно, че тази връзка отдавна е приключила. Оливър се беше влюбил в семейството ми. Не знаех какъв съвет да дам на Лора, затова изобщо се въздържах от съвети. Тя беше от строго католическо ирландско семейство. Въпреки че в имението ни имаше параклис, татко ме беше отгледал, без да ме възпита в никаква вяра и без да ми внуши задължителното чувства за вина, на което много католици с радост се отдаваха. Вариантите, открити пред една невярваща французойка, навярно бяха немислими за една ирландска тийнейджърка. Лора беше само на деветнайсет години, но трябваше да вземе решението си сама. Брат й Майкъл беше доста разтревожен. Тя го излъга, каза му, че е хванала някакъв стомашен вирус. Позволих й да остане в къщата няколко дни, но след това я изпратих обратно в овощната градина. Оставих я сама да направи своя избор. Няколко седмици по-късно вече нищо не ме интересуваше. Нито Лора, нито каквото и да било друго.
През войната папа поръчал 100 галона парафин за лампите в избите, така че да не се налага еврейските семейства, които се криеха там, да прекарват дните си в пълен мрак. Парафинът доставил през нощта негов приятел със солидни връзки в Париж. Знаех, че баща ми е продал бижутата на майка ми, за да го плати, тъй като по онова време златото било единствената конвертируема валута. Когато през 1944 година къщата била ограбена, германците най-напред помислили, че складираното е нафта и се опитали да го налеят в резервоарите на камионите, но в края на краищата се оказало, че след заминаването им единственото нещо, останало почти непокътнато след тях, са тенекиите с парафин, изнесени в пристройката към източното крило на сградата, плътно долепена до библиотеката. През 1973 година цялата къща отдавна беше електрифицирана. Беше ми минавало през ума да се отърва от парафина, но баща ми като човек, преживял две войни и съответно много по-чувствителен към въпросите на снабдяването от мен, настоя да го задържим за в случай на следваща война или просто на срив в електрическата система, в която все още нямаше пълно доверие. Онова лято беше особено горещо и сухо. На 9 септември 1973 година не беше валяло от осемдесет и четири дни, а температурите бяха много над средните за това време на годината.