Когато се изправих пред входната й врата, за да я поканя, осъзнах, че съм нервен. Това несъмнено беше необичайно за мен. Аз спокойно се владея във всякакви ситуации. Само дето за мен това момиче беше непознато, нищо че всъщност се познавахме от деца. Не беше и като другите момичета, с които се натискахме на задната седалка на форда.
Тя ми отвори, а Юджийн стърчеше зад нея в антрето. Не знам какво точно казах. Да ви кажа, здраво се бях притеснил. Но тя ми се усмихна с онази нейна усмивка. Божичко, прекрасна усмивка беше. Попитах я дали би искала да дойде в неделя с мен с колата до Килини, а там да се разходим по плажа и да изпием по чаша чай в ресторанта на хотела. Тя попита дали каня нея и Юджийн или само нея. Отвърнах, че каня само нея. Усмивката й изведнъж стана още по-широка, тя рече, че идеята била прекрасна и се съгласи да я взема в три следобед в неделя.
В събота измих колата и се подстригах. Спомням си, защото бръснарят ми поряза лявото ухо. Повече не стъпих при него. Чувствах се като идиот, докато седях в колата с Алис, мъчех се да водя разговор, а на ухото ми имаше превръзка и лепенки. Алис си беше сложила червило и носеше кафява рокля на цветя. Много хубава. Оказа се, че да се говори с нея е много по-лесно, отколкото бях предполагал, макар че не помня за какво точно си говорихме тогава. Всъщност тя говори повече от мен. Докато пиехме чай в хотела, успях за първи път да я огледам както трябва. Много беше хубава, но не блестяща като филмова звезда. Никога не си беше изрусявала косата например. Момичетата по филмите накрая все се оказват руси. Помнех Алис кльощава като малка, но сега се беше наляла навсякъде, където си трябва, даже се беше позакръглила. Не напълняла. Просто си имаше форми. Лицето й грейваше всеки път, когато се усмихнеше, а когато доловеше, че я наблюдавам, пламваше и започваше да кърши пръсти. Тогава разбрах, че наистина много я харесвам.
Алис ме попита дали мога да я науча да шофира. Господи, много бих се радвал!
Така започна всичко.
Уроците по шофиране бяха жив кошмар. Тя беше изумително слаб шофьор. След първия урок трябваше да чистя живия плет, закачил се на предната броня на форда — моята гордост и радост. Докато карахме, се боях повече за себе си, отколкото за колата, но по някакъв начин си заслужаваше. С мен тя се отпускаше, ставаше дори бъбрива. Не че флиртуваше или нещо такова, беше си все така свенлива, но въпреки това с нея винаги беше весело. След уроците често сядахме на кафе и пасти в една сладкарница. Сюзан не грешеше за апетита на Алис — наистина беше завиден.
Малко се притеснявах да не би майка й да има нещо против мен, защото аз съм от Вилите, а те от Авенюто и прочее, няма как да си изкривя душата — майката на Алис се държеше с мен винаги безкрайно мило, а Юджийн всеки път искаше да играем на канадска борба. Постепенно се привързах и към него. Не беше той виновен, че е такъв странен. Умееше да се хили като магаре, което беше наистина много смешно, дори и когато не знаех какво го е разсмяло чак толкова. Сигурен съм, че и той не знаеше.
В края на третия урок по шофиране целунах Алис и й предложих да се омъжи за мен. Тя се засмя и ме целуна в отговор, което също не беше зле. Тогава започнахме да излизаме наистина, но тя никога повече не спомена предложението ми. Май реши, че се шегувам, а аз го казах съвсем сериозно. Нямах кураж да й предложа отново, поне на първо време. Но в онези месеци наистина я опознах.
Мисля, че бях добра партия за Алис, макар че хората около нас смятаха, че тя е добра партия за мен. Излизахме по местните дискотеки и заведения. Тя си уши една рокля от розова коприна. Казваше, че цветът бил „пепел от рози“, ама мен ако питате, си беше розова. Започнахме и да се натискаме по малко, ако ме разбирате, без да стигаме до крайности. Страхувах се да я притисна прекалено, за да не я уплаша, а и смятах, че е религиозна като майка си. Но то в ония дни всички бяхме религиозни. Не като сега.
Веднъж насмалко не стигнахме докрай. Бяхме отишли да гледаме конните надбягвания в Голуей. Пътувахме с форда. Бях резервирал места в един малък хотел, разбира се, в отделни стаи. Алис ми донесе късмет: спечелих по много и от трите старта. След това никога повече не съм имал подобен късмет. Вечерта поръчах бутилка вино с вечерята (Алис искаше втора порция от всичко). Тогава не бях свикнал да пия вино, а и не познавах сортовете. Знаех само, че има червено и бяло и че червеното е някак по-изтънчено, така че взех, че посочих най-скъпото червено вино в менюто (по-рано през деня вече бях обърнал няколко бири и бях в настроение да харча). Келнерът надменно ме попита дали съм сигурен. Сто процента, рекох. Алис също не познаваше вината и не беше свикнала да пие. Половин час по-късно вече бърбореше глупости как искала да живее в къща, направена от книги и прочее. Необичайно за нея започна да се държи предизвикателно, дори секси. Не знаех какво да предприема и в един момент тя се наведе буйно през масата и шумно ме целуна по устата. Главата ми се завъртя от щастие, но в този момент пристигна келнерът да ни предупреди, че сме притеснявали останалите гости. Останалите гости бяха една двойка на средна възраст и две възрастни дами. Не се съмнявам, че сме ги притеснили, но просто не ми пукаше.