Признавам, че конкуренцията на останалите дами от курса беше жестока, а и ме жегваше лека вина, когато се сетех за Оливър (и никаква, когато се сетех за Кон), но Хавиер беше божествен. Подходих тактически, като в началото обръщах най-много внимание на един оплешивяващ дебел тексасец и жена му, като постепенно се намествах в зрителното поле на истинската си цел. Нали разбирате, аз съм актриса и отлично знам как да привличам внимание. Знам как да подчертая преимуществата си. Ботоксът помага, но само донякъде.
В началото се постарах да бъда максимално дискретна. Беше ужасно вълнуващо да се промъквам на пръсти по стълбищата посред нощ. Несъмнено Хавиер е най-внимателният и мил любовник, който някога съм имала. Опитвах се да държа чувствата си настрана от това, което — естествено — беше просто един кратък ваканционен романс. Чаровен, начетен, но за съжаление абсолютно фалирал, подкрепян финансово от брат си, който търгувал с автомобили, Хавиер ме караше да се смея и обещаваше да си намери всички мои филми на DVD. Така де, и двата ми филма. Прекарахме общо шест нощи заедно, но за първи път през живота си чувствах, че мога да бъда напълно искрена с мъж. Нямах нищо за губене. Може би защото още отначало бях решила, че това е малка забежка, нямах никакви задръжки. Хавиер ме намираше за ексцентрична и забавна. Никога не бях се самоопределяла нито като едното, нито като другото. Последната ни нощ заедно Хавиер ме помоли да остана с него. Във Франция! В първия момент се засмях. Да напусна съпруга си на моята възраст беше донякъде нелепо, а и всеки път, когато съм мислила за това, съм си представяла, че Кон ще бъде този, който ще си тръгне, а не аз, макар, признавам, мисълта за нов живот, за втори шанс, определено беше освобождаваща.
През това време Алис си вършеше своите неща, най-вече висеше с мадам и останалите от екипа на академията, като подобряваше своя френски. Сигурна съм, че знаеше за мен и Хавиер, но никога не направи и най-малък коментар. Предполагам, че й е било неприятно дори да мисли за това. През последните двайсет години ме беше слушала да се оплаквам от Кон, но винаги ме беше уверявала, че нещата ще се оправят и че двамата сме чудесна двойка. Горкичката Алис, тя вечно виждаше само най-доброто у хората. Дори у съпруга си.
Последната сутрин пред заминаването ни се промъквах през фоайето, когато заварих Алис седнала там. Беше към седем и половина, зората едва изгряваше над долината. Тя ни най-малко не се изненада, като ме видя. А след това директно ме попита:
— Колко добре познаваш съпруга ми, Мойя?
Глътнах си езика. Какво беше пък това сега? Да не би рано-рано тази заран Оливър да й беше звъннал по телефона, за да признае прегрешенията си? Да не би да беше решил да я напусне? Трябваше да отиграя ситуацията изключително внимателно.
— Божичко, Алис, какво говориш? Да не си пийнала повечко снощи?
Тя ме изгледа. По-точно впери поглед в мен и буквално ме прониза.
— Как смяташ, дали е честен човек?
— Господи, Алис, смятам, че трябва да идеш да си доспиш! — отвърнах бодро, като се мъчех гласът ми да не издаде колко съм нервна. Какво можех да си помисля? Дали беше открила нашата афера? Ако е така, навярно беше за добро. Дали сега щеше да напусне Оливър? Трябваше ли да си призная? Дали чувствата ми към Оливър бяха непроменени след дните, прекарани с Хавиер?
Алис стана от масата, прибра се мълчаливо в стаята си, без да ме погледне, и затвори вратата зад гърба си.
Аз буквално литнах към своята стая и начаса звъннах на Оливър. Той беше сънен и ужасно се подразни, когато с нервен шепот му обясних какви ги приказва жена му.
— Не ставай смешна, Мойя! Тя знае само онова, което съм й казал. Аз поне винаги съм бил много внимателен. Какво, за Бога, си й казала ти!