Аз, естествено, настоях, че съм невинна, но Оливър побесня.
— Нямам нужда от тези глупости! Пиша. Не мога да се разсейвам. Не ми звъни повече.
И аз не му звъннах повече. Денят си продължи привидно нормално, но до един момент. Алис беше особено мълчалива. С Хавиер прекарахме сутринта заедно, като се сбогувахме много искрено и мило. При мисълта, че повече няма да го видя, се разплаках. Неговите очи потъмняха от скръб.
С Алис тръгнахме за летището и прекарахме два неприятни и уморителни часа в чакалнята. Използвах времето, за да прехвърля отново наум последните събития. Дали тя знаеше? Как е узнала, при това точно тук? Винаги ли е знаела? Оливър заслужаваше ли всичко това? Какво всъщност исках аз? А, да, също така дали изразът на лицето на Кон ще се промени дори и на косъм, когато научи?
Когато повикаха пътниците за нашия полет, аз окончателно осъзнах, че с него ще се върна в живот, изпълнен с неудовлетворение, раздразнение и скука.
На летището настъпи ужасна суетня, когато обявих, че не възнамерявам да се кача на самолета. Натовареният вече багаж беше разтоварен обратно, трябваше да се идентифицират моите куфари и да ми се върнат, а вследствие на това полетът закъсня. Прегърнах Алис и й се извиних. Не й казах за какво точно, но извинението беше искрено. Тя сама щеше да се сети.
Когато се върнах в академията, Хавиер тъкмо си заминаваше. Видя ме и целият грейна.
— Ma fille! — рече.
Нещата при мен се развиха отлично. Живеем живот, много различен от този, който смятах, че винаги съм искала. С Хавиер планираме да управляваме заедно нашето речно бистро. Той ще готви, а аз ще съм салонна управителка, като от време на време — в зависимост от клиентите — ще изнасям кратка безплатна кабаре програма. Надяваме се да изкарваме достатъчно през лятото, за да може да прекарваме спокойно кратките зимни месеци в малката ни вила. Децата ми побесняха от моето решение. Бяха много засегнати, но смятам, че скоро ще ми простят. Кейт и приятелят й ще ни дойдат на гости следващия уикенд и щом видят колко съм щастлива, веднага ще разберат защо постъпих така. Кон се държи прекрасно по всички финансови въпроси. Кейт ми каза, че изглеждал облекчен, задето съм се махнала, и започнал да носи кафтан из къщи.
Ужасена съм от онова, което Оливър стори на Алис. Тъкмо когато смятате, че познавате някого! Оказа се, че съм им звъннала по телефона точно вечерта на нападението. Честно казано, съм в пълен шок.
Знам, че не постъпих честно с Алис. Целият живот не беше справедлив към нея. Най-нечестно обаче постъпи Оливър. Засега малцината, които знаеха за нашата връзка, си държат устата затворена, но следващия месец, когато започне процесът, кирливите ризи наистина ще се извадят пред всички. Сега живея нов живот и последното, от което имам нужда, е противните подробности от миналото ми с Оливър да застрашат бъдещето ми с Хавиер.
Мога да направя състояние, ако продам историята си, но няма да го направя. От уважение към клетата Алис.
22. Вероник
Към края на октомври миналата година в "Cuisine de Champagne" пристигнаха две около шейсетгодишни дами от Ирландия. Веднага ми направиха впечатление, защото бяха много необичайна двойка. Едната беше шумна, носеше твърде много грим и открито си постави за цел да съблазни единствения ерген в групата. Другата беше мълчалива, по-вглъбена и по-малко склонна да общува. Съжалих я, защото веднага стана ясно, че приятелката й е решила да не й обръща никакво внимание по време на целия им престой. Представих се на Алис, няколко вечери я каних да се присъединява към нас с Пиер, и тримата обсъждахме всичко, което принципно не трябва да става тема за светски разговори: политика, религия, раса и прочее. Мойя, приятелката на Алис, беше направила резервациите онлайн, така че едва последната вечер от престоя им забелязах фамилното име на Алис, докато тя се подписваше на рецепцията.
— Райън ли? — попитах. — Първият Райън, с когото се запознах, беше младеж от Ирландия и работеше тук през лятото на 1973 година. И той беше Райън, Оливър Райън.
— Това е името на съпруга ми!
Двете се засмяхме на съвпадението. Алис беше смаяна и ми показа снимки на мъжа си. Веднага установихме, че става дума за същия Оливър. Вече по-възрастен, но все така красив. Нямаше как да го сбъркам с друг. С Алис си говорихме почти цялата нощ. Зарадвах се да разбера, че Оливър е станал преуспяващ писател. Спомних си, че Майкъл го беше споменал в писмата си. Алис се шокира, когато й разказах основните събития от онова лято — пожарът и смъртта на сина и баща ми. Знаеше, че като млад Оливър е прекарвал лета в чужбина — самата тя се беше влюбила в него на един гръцки остров — но явно той никога не беше споделял с нея подробности от лятото на 1973 година. Само й беше споменал, че е работил в някакви лозя. Това ми се стори странно, защото помнех колко беше травмиран от случилото се и беше много чудно как за всичките тези години никога не е споменавал за пожара или за загиналите. Случилото се през онова лято не можеше лесно да бъде забравено, особено пък от Оливър. От уважение към личния му живот не споменах на Алис за дълбоката му връзка с папа и Жан-Люк, защото си дадох сметка, че щом той четирийсет години не е отворил дума за тях пред съпругата си, значи има основателна причина да ги е заровил дълбоко в съзнанието си. Все така дискретно не споменах и Лора в друг смисъл, освен като част от компанията на Оливър, но Алис явно знаеше за нея. Сватбеното тържество на Алис и Оливър било в ресторанта на Майкъл, макар че, доколкото разбрах, Оливър и Майкъл вече не били приятели, а Алис спомена, че сестрата на Майкъл загинала при трагични обстоятелства преди много години. Клетата Лора.