Понесохме се ръка за ръка нагоре по стълбите. Оставих я на прага на нейната стая, където известно време се целувахме страстно. Тя ме попита дали иска да прекарам нощта при нея. Е, кажете ми, очакваше ли се от мен да споря при такова предложение? Влязохме, тя се тръшна на леглото и изрита обувките си една след друга, целейки се в кошчето за боклук, като и двата пъти го пропусна с много. Господи, беше прекрасна! Извиних се и хукнах към банята в другия край на коридора (така де, не бяхме в „Риц“). Стъпих в пластмасовото корито под душа и трескаво се насапунисах. Изплакнах се под хладката вода, дето едва-едва капеше от ръждивия душ и се заизтривах възможно най-бързо с толкова грапава и твърда кърпа, че буквално се ощавих. Нахлузих си хавлията и поех обратно към стаята. Пътьом мернах отражението си в огледалото в коридора. Зъбите и устните ми бяха покрити със сиво-червеникав налеп от виното. Приличах на граф Дракула. Върнах се мълниеносно в банята в търсене на четка за зъби, а там точно като по анимационните филмчета се подхлъзнах в локвата, която сам бях направил, политнах, докато падах, се хванах за мивката и в резултат от това паднах на лакътя си, а върху мен плисна водата, бликнала от откъртената мивка. Господи, как ме заболя. А унижението… Когато вдигнах поглед, над мен се бяха изправили управителят и двете възрастни дами от ресторанта, а в същото време забелязах, че при падането хавлията ми се е разтворила и ме е изложила в целия ми блясък.
Още по-лошото беше, че и последното спечелено на състезанието пени отиде, за да платя щетите на хотела и сметката на лекаря. Когато най-сетне се добрах обратно до стаята на Алис, беше три и половина през нощта, тя беше точно на същото място, на което я оставих, лежеше напълно облечена и лекичко похъркваше. Аз бях адски уморен, махмурлия, а и да не забравяме, че току-що наместеният изваден лакът страшно ме болеше, така че бях изгубил настроение за каквото и да било. Прибрах се в стаята си и спах на пресекулки.
Пътуването обратно към къщи беше ужасно. Алис беше алена от срам поради поведението си, което й се струваше позорно, а аз не можех да шофирам заради лакътя, така че тя беше зад волана. Докато се приберем в Дъблин, насмалко да я разлюбя. Пет пъти се разминахме на косъм със смъртта. Смятах, че раменете ми ще останат залепнали за ушите до края на живота ми, а и до днес се обливам в студена пот, като си спомня големия завой до Кинегад. След този случай отношенията ни осезаемо охладняха.
Седмица по-късно разправях на приятеля си Джери за случилото се в хотела и му показах сметката, за да види колко скъпо ми излезе всичко. Той я погледна и след това ме скъса от майтап, задето съм поръчал не трапезно вино, а цяла бутилка от най-скъпото порто.
Постепенно отношенията ни с Алис се върнаха към нормалното, макар че въпросът за това да нощуваме пак заедно някъде извън града никога повече не се повдигна. Когато в края на краищата й признах, че на злополучната вечеря съм поръчал порто, а не вино, ледът се пропука и признанието ни позволи да обвиним алкохола за всичко случило се.
Мама беше много щастлива, че двамата с Алис излизаме. Често канеше Алис на чай. От време на време Алис водеше и Юджийн, а мама почваше да се суети около него и да му крещи, сякаш е глух, като така ме притесняваше допълнително. Юджийн само й се смееше. Той нямаше нищо против онова, което хората му говореха.
С Юджийн започнахме да се разбираме идеално. Мен ако питате, той беше страхотно момче. Беше забавно, весело дете в тяло на възрастен. Винаги усмихнат. Не казвам, че с него винаги беше лесно. Да кажем, много обичаше да танцува. По улицата, в църквата или на други обществени места — просто танцуваше пред всички. Слава Богу, хората разбираха, че е просто безобиден идиот. Двамата с него си измислихме една игра, при която Юджийн сядаше на любимия си стол, аз се приближавах откъм гърба му, вдигах ръцете му нагоре и се преструвахме, че лети из стаята. Той просто обожаваше играта и никога не се уморяваше от нея и, знаете ли, беше си истинска радост да играя с него и да го слушам как се смее. Не можех да го вдигам наистина, малко бяха хората, които можеха реално да повдигнат Юджийн от пода, сериозно ви казвам. Не можех, макар да бях силен като бик тогава, но и той беше тежък.