— Оливър много ми помогна след пожара. Беше много разстроен.
— О, радвам се да го чуя… имам предвид да чуя, че е бил така отзивчив — не без гордост отвърна Алис.
— Да, той, разбира се, скърбеше за папа и Жан-Люк, но настоя да разчистим библиотеката, където работеха двамата с папа. После ми разказаха, че там Оливър свършил работа като за десетима мъже. Сигурно е бил съсипан и от това, че цялата им обща работа с папа е станала на пепел. Той работеше толкова усърдно по преписите за папа.
— Баща ти е пишел? — попита Алис.
— Да. Малко съм изненадана, че Оливър никога не ти е разказвал всичко това. Баща ми го ангажира да препише всички приказки, които беше разказвал и записвал за Жан-Люк.
— Детски приказки? Е, сигурно оттам е дошло и вдъхновението на Оливър. Той също пише за деца. Колко хубаво, че баща ти е бил този, който му е дал тази идея. За какво се разказваше в неговите приказки? — попита Алис.
— Едва си спомням, беше толкова отдавна, но знам, че главен герой беше принц Слънчевко, който си имаше верен слуга на име Мърморко, имаше и зла вещица, и един летящ стол.
Алис присви очи и притисна гръдта си с длан.
— Принц Искричко — продума. — И Гримас.
Не я разбрах.
— Добре ли си? — попитах.
— Разкажи ми още за приказките — рече Алис с изтънял и писклив глас. Не можех да разбера с какво съм я засегнала така.
Не можах да си спомня никакви подробности повече и тя съвсем се разстрои.
— Сигурна ли си, че баща ти е писал приказките, а не Оливър?
Сега беше мой ред да се засегна от настоятелния й тон.
— Що за абсурден въпрос! Баща ми започна да пише тези приказки веднага, след като го освободиха от затвора след края на войната, дълго преди да срещне Оливър!
Алис скочи от мястото си и закрачи из стаята. А след това за моя огромна изненада започна да разказва приказките, които не бях чувала от десетилетия.
— Имало едно време млад принц, който живеел в страна, изпълнена с радост и обляна в слънчева светлина. От мрака обаче дошла зла кралица и войските й нападнали и завладели слънчевата страна. Кралицата прогонила слънцето и наредила на всички или да живеят във вечен мрак, или да умрат. Слугата на принца изобретил вълшебен стол, който можел да лети отвъд звездите и всяка сутрин принц Искричко и слугата му Гримас политали отвъд луната, за да търсят слънцето. Най-сетне го открили, уловили слънчевата светлина в наметалата си, тайно я занесли отново в царството си и я дали на хората.
Изгубих ума и дума.
— Откъде… откъде знаеш това? — попитах.
— Оливър го написа. Аз го илюстрирах! — отвърна тя. — Илюстрирала съм всичките му приказки! — и избухна в ридания.
Шокът ми се превърна в гняв и изведнъж почувствах нужда да защитя отдавна починалия си баща от тези лъжи.
— Папа с такова удоволствие ги пишеше — упорствах аз с обясненията си. — Четеше ми ги, когато бях дете. Бяха част от ритуала ни преди сън, но след това аз растях, а той пишеше все по-малко. Щом забременях с Жан-Люк обаче започна отново, пишеше ги с подновена страст и продължи да го прави до смъртта си, въпреки физическото усилие, което му струваше това.
— Как записваше той приказките? Пазиш ли копия? — искаше да знае Алис.
— Бяха записани на хвърчащи листа, разхвърляни из цялата къща. Папа затова и ангажира Оливър — да ги препише всичките в подвързани с кожа класьори, за да са комплектовани.
— Защо е помолил Оливър за това? Защо точно него?