Когато станеше време Юджийн да си ляга, в семейство О’Райли бяха установили прекрасен ред. За възрастните имаше цял чайник с чай, а за Юджийн — чаша мляко. Имаше и пълна чиния с препечени филийки с масло за всички. След това чиниите се измиваха, масата се изтриваше и идваше време за молитва. Всички коленичеха около кухненската маса, казваха молитвата, а после Алис четеше на Юджийн — обикновено приказка или някакви детски стихчета. Тя четеше великолепно. Караше всички хора от историите да оживяват с техни собствени гласове и акценти. Обичах да я слушам толкова, колкото обичаше и Юджийн.
Мина още време и мама почна да ме подпитва. Сериозни ли са ми намеренията спрямо Алис? Разбирам ли с какво се захващам? Сигурен съм, че не ми мислеше злото, но на няколко пъти имахме сериозни разправии по въпроса. В края на краищата, това не беше нейна работа. Мама смяташе, че е страхотно, задето извеждам Алис от време на време и я черпя с торта, но държеше да ми напомни, че след смъртта на майка си Алис щеше да носи отговорност за Юджийн до края на живота си. Ако се оженех за нея, и двамата щяха да влязат под моя покрив. За себе си вече бях решил, че това не е проблем. Вече наистина обичах Алис, а Юджийн щеше да е един прекрасен бонус.
Макар помежду ни нищо да не беше казано, аз вярвах, че с Алис сме се разбрали и имаме уговорка. Бяхме заедно повече от година. Не бях взел предвид Оливър. Днес Алис щеше да е жива и здрава, ако бях взел предвид Оливър.
3. Майкъл
Минали са навярно пет години, откак за последен път видях Оливър Райън или Винсънт Дакс, както е по-известен на широката общественост. Следях успехите му чрез медиите, но новината за варварския му изблик миналия ноември беше ужасна изненада. Казват, че Алис може никога да не се възстанови.
С него се срещнахме за първи път през 1971 година, когато и двамата бяхме студенти в Юнивърсити Колидж в Дъблин. Следвахме изкуствознание и посещавахме едни и същи курсове по английски и френски. Оливър беше от онзи тип момчета, които обичах да гледам и изучавам: красив по един несъмнено поетичен начин. Е, предполагаше се, че трябва да се заглеждам по момичетата в моя курс, но при мен нещата стояха малко по-особено.
Оливър беше по-скоро затворен, но седеше зад мен по френски и често си разменяхме записките от лекциите. Опознах го по-добре едва в края на втори курс. Колкото и да общува човек с Оливър, винаги се докосва до личността му само повърхностно. Не си спомням някога да е говорил за семейството си например. До ден днешен не знам дали има братя или сестри. Странно е, че въпреки масираното му присъствие в новините напоследък, дори сега за миналото му е известно съвсем малко. Никога не канеше никого в дома си, а и имаше едно такова излъчване, което ни подсказваше, че личните въпроси няма да бъдат толерирани. Всъщност Оливър си беше малко или повече загадка — очевидно привлекателно качество, което заедно със забележителния му външен вид и безупречните му маниери му печелеше вниманието на не една и две млади дами, и не на последно място вниманието на малката ми сестра Лора.
Лора беше звездата на курса, високоинтелигентна и изумително красива по онзи необуздан начин, характерен за ирландките, а аз като неин брат вечно стоях в сянката й. Красотата си Лора беше наследила от мама, която произхождаше от стар род красавици с гарвановочерни коси от западен Корк, където навярно към ирландските гени се беше примесила испанска кръв. Аз бях взел външността на татко и неговия род от окръг Лийш. Хората от семейството му бяха потомствени фермери. Отглеждали картофи и ако е вярна поговорката, че човек прилича на онова, което яде, то мъжете от рода напомняха точно на картоф: бледи, с лоша кожа и неправилни черти. Всички обожаваха Лора.
По покана на Лора Оливър идва на няколко пъти на вечеря у нас. Майка ми го обожаваше до такава степен, че би ядосала Лора, стига тя да можеше да мисли трезво. Сестра ми беше лудо влюбена, макар че много дълго време полагаше огромни усилия да го прикрива, докато най-сетне окончателно се покори на чара на Оливър. Двамата бяха в една компания, която редовно обикаляше кръчмите, а уикендите прекарваше на вилата ни в Уиклоу. Лора беше наистина щастлива с Оливър. А аз изгарях от ревност.