Младият мъж сви рамене.
— В тази професия човек се научава да не се изненадва от нищо.
След философската забележка те си тръгнаха. Инспекторът благодари за помощта.
— Няма защо, за мен беше удоволствие. — Младежът ги съпроводи до вратата.
Както беше споменал майор Бърнаби, кантората на господата Уолтърс и Къркуд се намираше до агенцията за недвижими имоти. Когато влязоха, им казаха, че мистър Къркуд току-що е пристигнал, и ги поканиха в стаята му.
Мистър Къркуд беше възрастен човек с благ израз. Корените му бяха от Ексхамптън и бе наследил поста във фирмата от баща си и дядо си.
Той стана, като си придаде вид на силно опечален, и се здрависа с майора.
— Добро утро, майор Бърнаби, това е удар за всички нас. Много неприятно наистина. Горкият Тревелян.
Погледна Наракот с любопитство и майор Бърнаби обясни присъствието му с няколко думи.
— Вие ли поехте случая, инспектор Наракот?
— Да, мистър Къркуд. Разследването ме доведе до вас. Бих желал да ви задам няколко въпроса.
— Ще бъда щастлив да ви отговоря, стига да съм човекът, който може да ви помогне.
— Става въпрос за завещанието на покойния капитан — каза Наракот. — Научих, че е във вашата кантора.
— Да, така е.
— Кога беше направено?
— Преди пет или шест години. В момента не мога да кажа точната дата.
— Нетърпелив съм да науча съдържанието час по-скоро. Може да се окаже много важно за случая.
— Така ли? — попита адвокатът. — В него няма нищо, което да ме навежда на подобна мисъл, но вие знаете по-добре, инспекторе. Е! — Той погледна другия мъж. — Заедно с майор Бърнаби сме изпълнители на завещанието. Ако той няма нищо против…
— Нямам.
— Тогава не виждам причина да не изпълня молбата ви, инспекторе.
Вдигна телефона и каза няколко думи. Две-три минути по-късно влезе един чиновник и сложи на бюрото пред адвоката запечатан плик. Мистър Къркуд взе плика, разряза го с нож за хартия и извади документ с внушителен вид. Почеса се по врата и зачете.
Аз, Джоузеф Артър Тревелян от дома в Ситафорд, окръг Девън, обявявам този документ за моя последна воля и завещание. Направено на тринайсети август хиляда деветстотин двайсет и шеста година.
— Назначавам Джон Едуард Бърнаби от бунгало номер едно, Ситафорд, и Фредерик Къркуд за изпълнители и попечители на това мое завещание.
— Давам на Робърт Хенри Евънс, който ми е служил дълго и предано, сумата от 100 (сто) паунда, неподлежаща на данък наследство и за негова изключителна облага при условие, че той е на служба при мен по време на моята смърт без връчено предупреждение за уволнение.
— Давам на споменатия Джон Едуард Бърнаби, като залог за нашето приятелство и моята привързаност към него, всичките си спортни трофеи, включително колекцията ми от глави и кожи, както и всички купи от състезания и дадените ми награди във всеки спорт, и всички ловни трофеи, които притежавам.
— Давам недвижимите си и лични имущества, незавещани чрез този документ или някакво друго допълнение към него, на моите попечители, с доверието, че попечителите ми ще продадат и обърнат същите в пари.
— С парите, получени от тази продажба, попечителите ми да заплатят всички дългове и разноски по погребението, завещанието, наследствата, дадени чрез това завещание, както и данък наследство и всички други разноски.
— Попечителите ми да задържат остатъка от тези пари и от влоговете със задължението да ги разделят на четири равни части или дялове.
— След гореспоменатото разделяне попечителите ми да запазят четвърт част или дял със задължението да заплатят същата на сестра ми Дженифър Гарднър изключително за нейна собствена облага.
Попечителите ми да задържат останалите три равни части или дялове (всяка от които една четвърт) със задължението да заплатят по една такава част или дял на всяко от трите деца на покойната ми сестра Мери Пиърсън за абсолютна облага на всяко едно дете.
Като доказателство за това аз, споменатият Джоузеф Артър Тревелян, се подписвам, в деня и годината, написани в началото.
Подписано от завещателя с гореизложените имена като негова последна воля, в присъствието и на двамата, които в негово присъствие и по негова молба тук, по-долу, подписваме имената си като свидетели.
Мистър Къркуд подаде документа на инспектора.
— И в присъствието на двама чиновници в този офис. Инспекторът замислено огледа документа.
— „Покойната ми сестра Мери Пиърсън“ — каза той. — Можете ли да ми кажете нещо за мисис Пиърсън, мистър Къркуд?
— Много малко. Почина преди около десет години, струва ми се. Съпругът ѝ, борсов агент, бе починал по-рано. Доколкото зная, тя никога не е посещавала капитан Тревелян тук.