— Искате да кажете, майор Бърнаби, че масата изписа името на Тревелян и ви бе съобщено, че е мъртъв, убит?
Майор Бърнаби изтри челото си.
— Да, така стана. Макар че не повярвах, естествено, не повярвах. — Изглеждаще засрамен. — Е, беше петък и все пак реших да отида и да видя дали всичко е наред.
Инспекторът си помисли за трудностите на тази разходка от осем километра по затрупан от преспи път при изглед за нов силен снеговалеж и разбра, че независимо от яростното отричане майор Бърнаби е бил силно шокиран от посланието на духа. Наракот обмисли отново всичко внимателно. Странно, много странно. Не можеше да даде задоволително обяснение. Зад цялата история с духовете сигурно се криеше нещо. Това беше първото аргументирано предположение, на което се бе натъкнал.
Много странна работа. Но както изглеждаше, макар да обясняваше поведението на майор Бърнаби, разказът му нямаше практическо отношение към случая. Трябваше да се занимава с реалния свят, а не със света на духовете.
Неговата задача беше да открие убиеца.
А за да направи това, не му трябваше намесата на призраци.
8
Мистър Чарлс Ендърби
Поглеждайки часовника си, инспекторът установи, че ако побърза, може да хване влака за Ексетър. Искаше да разпита сестрата на покойния капитан Тревелян възможно най-бързо и да научи от нея адресите на другите членове на семейството. След като се сбогува набързо с майор Бърнаби, той се затича към гарата.
Майорът се върна в „Трите корони“. Едва беше прекрачил прага, когато го заговори светъл млад мъж с много лъскаво и кръгло момчешко лице.
— Майор Бърнаби? — попита младият мъж.
— Да.
— От бунгало номер едно в Ситафорд?
— Да — отговори майор Бърнаби.
— Аз съм от „Дейли Уайър“ — каза младият мъж — и бих желал…
Не успя да продължи. По типичен военен маниер, характерен за старата школа, майорът избухна.
— Нито дума повече — изрева той. — Знам ви колко струвате. Всички до един. Никакво благоприличие. Никаква сдържаност. Кръжите около някое убийство като лешояди около умряло животно, но вие, младежо, мога да ви заявя, няма да получите никаква информация от мен. Нито дума. Няма да има история за проклетия ви вестник. Ако искате да узнаете нещо, вървете и питайте в полицията и имайте благоприличието да оставите на мира приятелите на мъртвия.
Младият мъж не изглеждаше ни най-малко стреснат. Усмихна се още по-приветливо.
— Знаете ли, сър, мисля, че не ме разбрахте правилно. Не зная нищо за убийството.
Ако трябваше да бъде точен, това не беше истина. За никого в Ексхамптън не можеше да се каже, че не е чул за събитието, разтърсило из основи тихото планинско селце.
— Упълномощен съм от името на „Дейли Уайър“ — продължи младият мъж — да ви връча този чек за пет хиляди паунда и да ви поздравя за това, че изпратихте единствения верен отговор на нашата футболна загадка.
Майор Бърнаби беше напълно объркан.
— Не се съмнявам — продължи младежът, — че вече сте получили писмото, с което ви уведомяваме за добрите новини.
— Писмо? — попита майор Бърнаби. — Не разбирате ли, младежо, че Ситафорд е затрупан от три метра сняг. Мислите ли, че сме имали възможност през последните няколко дни да получаваме редовно писмата си?
— Но без съмнение сте видели името си, обявено за победител в „Дейли Уайър“ тази сутрин.
— Не — отговори майор Бърнаби. — Не съм поглеждал днешния вестник.
— О, да, разбира се. Тъжна работа. Разбирам, че убитият е бил ваш приятел.
— Най-добрият ми приятел.
— Тежък момент за вас — каза младежът и тактично извърна очи. Извади от джоба си малка прегъната виолетова хартия и я подаде на майор Бърнаби с поклон. — С поздравления от „Дейли Уайър“.
Майор Бърнаби каза единственото, което му дойде наум:
— Позволете да ви почерпя едно питие, мистър…
— Ендърби, името ми е Чарлс Ендърби. Пристигнах снощи — обясни той. — Попитах как да стигна до Ситафорд. Считаме за необходимо да предаваме чековете на победителите лично. Винаги публикуваме кратко интервю. Интересно е за читателите. Е, всеки ми казваше, че и дума не може да става да стигна до вас. Снегът валеше и просто нямаше начин да се добера, но имах голям късмет да открия, че всъщност сте отседнали тук, в „Трите корони“. — Той се усмихна. — Нямаше никаква трудност при определяне на самоличността. В тази част на света, изглежда, всеки познава всеки.
— Какво ще пиете? — попита майорът.
— За мен бира.
Майорът поръча две бири.
— Това убийство, изглежда, е обърнало всичко с главата надолу — забеляза Ендърби. — Твърде мистериозна работа по думите на хората.