Ендърби го насърчаваше да говори. В разказа на Евънс видя добър материал. Преданият прислужник с вид на стар опитен моряк. Малко се зачуди на постоянната нервност на мисис Евънс, но го отдаде на невежеството, присъщо на нейната класа.
— Вие намерете подлеца, който го направи — каза Евънс. — Говорят, че вестниците могат много да помогнат при залавянето на престъпници.
— Бил е крадец — обади се мисис Евънс. — Това е то.
— Разбира се, че е бил крадец — съгласи се Евънс. — Ами в цял Ексхамптън няма нито един, който би искал да навреди на капитана.
Ендърби стана.
— Е — каза той. — Трябва да вървя. Ако ми разрешите, ще се отбивам от време на време да си бъбрим. След като капитанът е спечелил три нови романа от състезание на „Дейли Уайър“, вестникът трябва да се нагърби със залавянето на неговия убиец.
— Ще бъде справедливо, сър. Наистина.
Като им пожела „приятен ден“, Чарлс Ендърби си тръгна.
„Чудя се кой ли е очистил добрия човек — си рече. — Не изглежда да е нашият приятел Евънс. Може наистина да е бил крадец. Колко банално. Жалко, че в случая не е замесена жена. В най-скоро време трябва да открием нещо сензационно или целият случай ще потъне в забвение. Просто ми трябва късмет. Чарлс, момчето ми, шансът на живота ти те споходи. Изстискай го докрай. Скоро нашият армейски приятел ще прави всичко, което му кажа, ако го наричам «сър» и се правя на лудо респектиран. Дали е участвал в Индийския бунт? Разбира се, че не е участвал, не е достатъчно стар. Или може би във войната в Южна Африка. Да, попитай го за войната в Южна Африка, това ще го направи твой!“
И докато обмисляше тези решения, мистър Ендърби се довлече обратно в „Трите корони“.
9
„Лавровите дървета“
От Ексхамптън до Ексетър се стигаше с влак за половин час. В дванайсет без пет инспектор Наракот звънеше на входната врата на „Лавровите дървета“.
Беше почти разнебитена постройка, която спешно се нуждаеше от боядисване. Градината около нея бе занемарена и буренясала, а предната порта висеше накриво.
„Ако се съди по външния вид — помисли си инспекторът, — хората тук не са особено заможни.“
Наракот беше безпристрастен човек, но разследването бе показало, че вероятността капитанът да е бил очистен от враг е минимална. А в същото време четирима от роднините щяха да получат значителна сума след смъртта на стареца. Действията на всеки от тях трябваше да бъдат проучени. Откриването на този Пиърсън в хотелския регистър даваше определена насока, но все пак това беше често срещано име. Инспекторът се опасяваше да не стигне до прибързани изводи. Трябваше да има възможно най-непредубеден поглед и бързо да разчиства пътя на по-нататъшното разследване.
На вратата се появи малко мърлява прислужница.
— Добър ден — поздрави инспектор Наракот. — Искам да се видя с мисис Гарднър, моля. Във връзка със смъртта на брат ѝ от Ексхамптън.
Нарочно не показа служебната си карта, знаейки от опит, че когато пред тях застане полицай, хората се чувстват неловко.
— Известена ли е за смъртта на брат си? — попита инспекторът небрежно, когато прислужницата се отдръпна, за да го пусне в преддверието.
— Да, получи телеграма от адвоката мистър Къркуд.
— Точно така — каза инспектор Наракот. Прислужницата го въведе в гостната — помещение, което, както и цялата къща, плачеше за ремонт. Но имаше чар, който инспекторът не успя да установи на какво се дължи.
— Трябва да е било голям удар за нея — подхвърли той. Забеляза, че момичето не беше съвсем наясно с проблема.
— Не се виждаха често — беше отговорът.
— Затворете вратата и елате по-близо — нареди инспекторът.
С нетърпение искаше да види ефекта от изненадващата атака.
— В телеграмата споменаваше ли се, че е било убийство?
— Убийство!
Очите на момичето се разшириха. В тях се четеше смесица от ужас и огромно любопитство.
— Убили ли са го?
— Знаех си, че още не сте чули за това. Мистър Къркуд не искаше новината да се разгласява така внезапно. Вашата господарка е преживяла голям шок. Но вие разбирате, драга. Как е името ви впрочем?
— Беатрис, сър.
— Е, добре, Беатрис, разбирате, че ще го поместят във вечерните вестници.
— И таз добра! — възкликна Беатрис. — Убит. Ужасно е, нали? По главата ли са го фраснали, застрелян ли е или какво?
Инспекторът задоволи любопитството ѝ и после добави небрежно:
— Струва ми се, че вашата господарка възнамеряваше да отиде до Ексхамптън вчера следобед. Но, предполагам, времето ѝ е попречило.