Мистър Райкрофт не му обърна внимание.
— Мисис Уилет, какво ще кажете?
Тя се поколеба.
— Честно, мистър Райкрофт, идеята не ми харесва. Изобщо. Случилото се миналата седмица ми се отрази кошмарно. И дълго няма да го забравя.
— Накъде точно биете? — намеси се Чарлс с любопитство. — Предлагате духовете да ни кажат името на убиеца на капитан Тревелян? Много отдалече искате да ви отговорят.
— Миналата седмица също отговориха отдалече и предупредиха, че капитан Тревелян е мъртъв.
— Така е — потвърди Ендърби. — Ала вашата идея сега може да има последствия, за които не сте помислили.
— Например?
— Да кажем, че се спомене някакво име. Ще бъдете ли сигурен, че някой тук умишлено не…
Той направи пауза и Рони Гарфийлд му помогна:
— Бута масата. Това иска да каже. Ами да, да предположим, че някой я бута.
— Това е сериозен експеримент, господине — отвърна му топло мистър Райкрофт. — Никой няма да направи подобно нещо.
— Не знам — изрази съмнение Рони. — За себе си гарантирам, кълна се. Но ако всички се обърнат срещу мен и кажат, че съм аз? Адски неудобно би било.
— Мисис Уилет, аз съм сериозен — увери я старият джентълмен, пренебрегвайки Рони. — Умолявам ви, нека направим експеримента.
Тя махна с ръка.
— Не ми харесва. Наистина. Аз… — Огледа се наоколо, сякаш искаше да избере откъде да избяга. — Майор Бърнаби? Вие бяхте приятел на капитан Тревелян. Какво ще кажете?
Очите на майора срещнаха погледа на Райкрофт. За такова съдействие явно го бе помолил последният.
— Защо не? — глухо рече Бърнаби. Това беше решителният глас.
Рони отиде до съседната стая и донесе малката маса, която използваха преди. Постави я в средата на стаята и подреди столовете около нея. Никой не продума. Привържениците на експеримента явно не бяха мнозинство.
— Да, сега е правилно — каза мистър Райкрофт. — Сеансът от миналата седмица би трябвало да се повтори при абсолютно същите условия.
— Не абсолютно същите — възрази мисис Уилет. — Мистър Дюк липсва.
— Вярно — каза Райкрофт. — Жалко, че го няма. Наистина жалко. Можем да смятаме, че мистър Пиърсън го замества.
— Не участвай в това, Брайън, моля те, недей! — извика Вайолет.
— Какво значение има? И без това е една голяма глупост.
— Не бива да се подхожда с такава настройка — строго каза мистър Райкрофт.
Брайън Пиърсън мълчаливо зае мястото си до Вайолет.
— Мистър Ендърби? — започна мистър Райкрофт, но Чарлс го прекъсна:
— И миналия път не участвах, и сега няма да го направя. Аз съм журналист и вие не ми вярвате. Ще седя настрана и ще записвам какво става. Добре ли е така?
Предложението се прие и останалите шестима заеха местата си около масата. Чарлс угаси лампите и седна пред камината.
— Един момент. Колко е часът? — Погледна часовника си на светлината на огъня. — Странно — добави той.
— Кое е странно?
— Часът е точно пет и двайсет и пет.
Вайолет извика глухо.
Мистър Райкрофт се обади строго:
— Тишина.
Минутите минаваха. Атмосферата беше много различна от тази преди седмица. Не се чуваше сподавен смях, шеговит шепот — единствено тишина, която накрая бе нарушена от слабо потракване на масата.
Гласът на мистър Райкрофт се извиси:
— Има ли някой там?
Този път нямаше потракване, а оглушително тропане.
Вайолет изпищя и мисис Уилет я последва.
Брайън Пиърсън се обади:
— Няма нищо. Чука се на вратата. Ще отида да отворя.
Излезе от стаята. Все още никой не продумваше.
Изведнъж вратата се отвори и някой запали лампите.
Там стоеше инспектор Наракот. Зад него бяха Емили Трефъсис и мистър Дюк.
Наракот направи крачка напред и заговори:
— Джон Бърнаби, обвинявам ви в убийството на Джоузеф Тревелян, извършено на четиринайсети февруари, петък, и ви предупреждавам, че всичко, което кажете, ще бъде записано и може да се използва срещу вас.
30
Емили обяснява
Всички бяха твърде изненадани, за да кажат нещо. Наредиха се около Емили и чакаха тя да започне.
Инспектор Наракот беше извел арестанта от стаята. Чарлс Ендърби се окопити пръв.
— За Бога, изплюй камъчето, Емили — подкани я той. — Искам да телеграфирам. Всяка минута е ценна.
— Майор Бърнаби е убил капитан Тревелян.
— Да, видях, че инспектор Наракот го арестува. Все пак, предполагам, че Наракот още не е изкукал. Как може Бърнаби да убие капитан Тревелян? Искам да кажа, това не е ли извън човешките възможности? Ако Тревелян е бил убит в пет и двайсет и пет…
— Не. Бил е убит около шест без петнайсет.
— Добре, но дори тогава…