— Не, сър, трябва да кажа, че нямаше нито един. Обичаше парите и държеше доста на дисциплината. Никога не би защитил небрежност или грубост и, Бога ми, беше уважаван за това.
— Няма врагове — замислено каза Наракот.
— Не и тук.
— Наистина не можем да знаем какви врагове си е създал, докато е бил във флота. Опитът, сержанте, ми подсказва, че човек, който си създава врагове някъде, ще ги има и на друго място, но съм съгласен, че не можем да отхвърлим изцяло тази възможност. Логиката ни води до следващия мотив, най-често срещания във всяко престъпление — парите. Както разбирам, капитан Тревелян е бил богат човек.
— Много заможен по думите на всички, но скъперник. Трудно би направил дарение.
Наракот се замисли.
— Жалко, че валя така — рече сержантът. — Но това пък ни осигури отпечатъци от стъпки и оттук трябва да започнем.
— Сам ли живееше в къщата? — попита инспекторът.
— Не. През последните пет години капитан Тревелян е имал един прислужник. Пенсиониран от флота. В дома в Ситафорд е идвала жена всеки ден, а това момче — Евънс, готвеше и се грижеше за господаря си. За голямо неудоволствие на капитана преди около месец Евънс се ожени. Смятам, че това беше една от причините той да даде под наем къщата на тази дама от Южна Африка. Не би допуснал жена под покрива си. Евънс живее на една крачка оттук, на улица Фор, със съпругата си и идва всеки ден да се грижи за домакинството. Доведох го да го видите. Твърди, че вчера е излязъл оттук в два и половина следобед, тъй като капитанът не се е нуждаел повече от услугите му.
— Да, искам да го видя. Може би ще ни каже нещо полезно.
Сержант Полък погледна началника си с любопитство. Имаше нещо много особено в тона му.
— Мислите, че… — започна той.
— Мисля — каза инспектор Наракот бавно, — че този случай е много по-заплетен, отколкото изглежда.
— Какво по-точно искате да кажете, сър?
Ала инспекторът не отговори.
— Казахте, че това момче, Евънс, сега е тук?
— Чака ви в трапезарията.
— Добре. Ще го видя веднага. Какъв човек е той?
Сержантът бе по-добър в излагането на фактите, отколкото в анализа им.
— Пенсиониран от флота. Опасен чешит, малко побойник.
— Пие ли?
— По най-лошия начин, който познавам.
— Какво ще кажете за жена му? Капитанът изпитвал ли е увлечение по нея?
— О, не, сър, нищо подобно не може да се каже за капитан Тревелян. Въобще не беше такъв човек. Славеше се като голям женомразец.
— И хората смятаха, че Евънс е предан на господаря си?
— Общо взето, да. Щеше да се разчуе, ако не беше така. Ексхамптън е малък град.
Инспектор Наракот кимна.
— Е, добре — каза той. — Тук не бихме могли да открием повече нищо. Ще разпитам Евънс и ще огледам останалата част от къщата, след което ще отидем до „Трите корони“ да видим този майор Бърнаби. Неговото уточнение на времето на убийството беше странно. „Пет часът и двайсет и пет минути.“ Сигурно знае нещо, което не ни е казал, как иначе ще определи времето с такава точност?
Двамата мъже се запътиха към вратата.
— Странна работа — рече сержант Полък, докато очите му шареха из бъркотията по пода. — Целият този симулиран обир.
— Не го намирам за странно — каза Наракот. — Вероятно е било естествено при създалите се обстоятелства. Не, странното за мен е прозорецът.
— Прозорецът ли, сър?
— Да. Защо убиецът е трябвало да дойде до прозореца? Ако предположим, че Тревелян го е познавал и го е пуснал без колебание, защо не е влязъл през входната врата? Да заобиколиш от пътя до този прозорец в бурна нощ като снощната, би било доста трудно и неприятно през дълбокия сняг. Трябва да има някаква причина.
— Може би — предположи Полък — човекът не е искал да го видят, че се отклонява към къщата.
— Едва ли вчера следобед е имало много хора наоколо, които да го видят. Никой не би стоял навън. Не, причината е друга. Е, може би отговорът няма да закъснее.
5
Евънс
Намериха Евънс да чака в трапезарията. Той се изправи почтително при влизането им.
Беше нисък, въздебел човек. Имаше дълги ръце и държеше дланите си стиснати в юмрук. Беше гладко избръснат, с малки свински очички, но въпреки това излъчваше будност и трудоспособност, което компенсираше вида му на булдог.