Инспектор Наракот подреди впечатленията си: Интелигентен. Проницателен и практичен. Изглежда уплашен. После попита:
— Вие ли сте Евънс?
— Да, сър.
— Малкото име?
— Робърт Хенри.
— Хм! Така… Какво знаете за случилото се?
— Абсолютно нищо, сър. Потресен съм. При мисълта, че капитанът е очистен!
— Кога го видяхте за последен път?
— Мисля, че беше около два часа, сър. Разчистих нещата, останали от обеда, и подредих, както виждате, масата за вечеря. Капитанът каза, че няма нужда да се връщам.
— А обикновено какво правите?
— Обикновено се връщам отново около седем и оставам няколко часа. Невинаги, понякога капитанът казва, че няма нужда.
— Тогава вие не сте били изненадан, когато вчера ви е наредил да не идвате вечерта?
— Не, сър. И предишната вечер не дойдох заради времето. Внимателен човек беше капитанът, стига да не се опитваш да кръшкаш. Познавах добре и него, и навиците му.
— Какво точно ви каза?
— Ами погледна през прозореца и рече: „Няма надежда Бърнаби да се появи днес. Не би трябвало да се учудвам. Пътищата към Ситафорд сигурно са изцяло отрязани. Не си спомням такава зима от времето, когато бях момче.“ Ставаше дума за приятеля му, майор Бърнаби от Ситафорд. Винаги идва в петък да играят шах и да решават ребуси. А във вторник капитанът ходи у Бърнаби. Беше човек с установени навици. И тогава ми каза: „Можеш да си вървиш вече, Евънс, и ела пак утре сутринта.“
— Освен майор Бърнаби не спомена ли, че очаква някого същия следобед?
— Не, сър, нито дума.
— Нямаше ли нещо странно и различно в поведението му?
Не, сър, поне не дотолкова, че да забележа.
— Хм, Евънс, разбрах, че сте се оженили наскоро.
— Да, сър. За дъщерята на мисис Белинг от „Трите корони“. Преди два месеца.
— И капитан Тревелян не се зарадва много на това?
Хитра усмивчица се появи за миг върху устните на Евънс.
— Капитанът здраво ме накастри. Моята Ребека е хубаво момиче, сър, и много добра готвачка. Аз се надявах, че ще можем и двамата да работим за капитана, но той не искаше и да чуе. Каза, че няма да допусне жена прислужница в дома си. Всъщност нещата стигнаха до задънена улица, когато тази дама от Южна Африка дойде и поиска да наеме дома в Ситафорд за зимата. Капитанът взе под наем това място и аз започнах да идвам всеки ден, пък да ви кажа честно, сър, надявах се до края на зимата капитанът да склони аз и Ребека да се върнем в Ситафорд с него. Ами той дори не би разбрал, че тя е в къщата. Щеше да си стои в кухнята и да внимава никога да не му се мярка пред очите.
— Имате ли представа какво се крие зад омразата му към жените?
— Не зная, сър. Просто привичка, сър, това е всичко. Виждал съм много такива мъже. Ако питате мен, вероятно на младини е бил срамежлив. Но ако една или друга млада дама ги е отрязала на младини, той се е озлобил.
— Капитан Тревелян не беше ли женен?
— Не, сър, никога не е бил.
— Имаше ли някакви роднини?
— Доколкото си спомням, има сестра, която живее в Ексетър, сър, и май съм го чувал да споменава за племенник или племенница.
— От тях никой ли не го посещаваше?
— Не, сър. Май беше в лоши отношения със сестра си.
— Знаете ли името ѝ?
— Гарднър, сър, но не съм съвсем сигурен.
— Не знаете ли адреса ѝ?
— Боя се, че не.
— Добре, несъмнено ще го открием, когато прегледаме документите на капитана. Сега, Евънс, какво правихте самият вие след четири часа следобед?
— Бях у дома, сър.
— Къде е домът ви?
— Точно зад ъгъла, сър. На улица Фор осемдесет и пет.
— Въобще ли не сте излизали?
— Съвсем не, сър. Ами че снегът се сипеше здравата.
— Да, да. Има ли някой, който може да потвърди твърдението ви?
— Моля, сър?
— Някой знаеше ли, че по това време сте били вкъщи?
— Жена ми, сър.
— И двамата си бяхте сами вкъщи?
— Да, сър.
— Добре, добре. Не се съмнявам, че е било така. Това е всичко засега, Евънс.
Бившият моряк се поколеба. Пристъпваше от крак на крак.
— Има ли нещо, което бих могъл да свърша тук, сър? Да разтребя например?
— Не. Всичко трябва да остане точно така, както си е.
— Разбирам.
— Всъщност изчакайте да огледам наоколо — каза Наракот. — В случай че възникне някакъв въпрос.
— Добре, сър.
Инспектор Наракот премести поглед от Евънс към стаята.
Разпитът се бе провел в трапезарията. На масата беше сервирана вечеря. Студен език, туршия, стилтънско сирене и бисквити, а на газовия котлон — тенджера със супа. На бюфета имаше поставка за бутилки, сифон за газирана вода и две бутилки бира. Също така огромна редица сребърни чаши и до тях, твърде не на място — три съвсем новички книги. Инспектор Наракот взе две чаши и прочете надписите по тях.