Може би кракът на Гемей не бе стъпвал тук, помисли си той, загледан в това уединено място. Разполагаше единствено с картата на доктор Чи и предположението, че може би това е била целта им. А може би, докато той си търка подметките тук, Гемей има нужда от помощта му другаде. Не. Той стисна зъби. Определено това е мястото. Усещаше го с цялото си същество, както баща му, рибарят, усещаше приближаването на буря.
Полицаят предложи да се пръснат в три посоки, без да се губят от поглед, доколкото е възможно, да отидат до края на гората и да се върнат при хеликоптера. Събраха се след половин час. Моралес се готвеше да заговори, когато вечно търсещият му, полицейски поглед забеляза следи от предишно посещение.
Като присви очи, за да види по-добре, той каза:
— Вижте, как е смачкана тук тревата. Тук и ето тук. — Наведе глава настрани. — Ето, така, когато светлината пада както трябва се виждат стъпки.
Като си помисли, че не би искал Моралес да го преследва, Траут последва примера му и забеляза леките следи, привлекли вниманието на сержанта. Моралес нареди на пилота да остане при хеликоптера и той не възрази. Ранното утринно слънце вече намекваше в каква пещ възнамерява да се превърне през следващите часове. Моралес тръгна пръв и след малко двамата забелязаха могила, част от която беше разчистена, така че се виждаха каменни блокчета.
При основата на постройката се виждаше нещо червеникаво. В желанието си да го разгледа, Траут пренебрегна съвета на полицая да стои отзад. Той се впусна покрай него към могилата и вдигна от земята износената, светлокафява еднодневка, която бе подарил на Гемей преди две години за Коледа. С нарастващо нетърпение той бръкна вътре и намери фотоапарата, скицниците ѝ, както и няколко използвани найлонови плика, празни кутийки от сода и бутилка вода. Наблизо се виждаше друг вързоп от светлокафяв брезент. Траут вдигна и двата над главата си, за да ги види забързаният Моралес.
— Това тук е на жена ми — заяви триумфално ученият от НАМПД. — Върху капака на другото е изписано името на доктор Чи.
Моралес проучи раницата на професора. Лицето му помръкна.
— Това не е хубаво — каза той.
— Какво значи не е хубаво? Това показва, че са били тук.
— Не разбирате, сеньор Траут — отвърна Моралес с бърз поглед наоколо. — Намерих лагерен огън и много признаци за присъствието на чиклерос. — Забелязал безизразното лице на Траут, той обясни: — Те са лоши хора, крадат антики.
— Какво общо има това с жена ми и професора?
— Въглените бяха топли. А покрай реката имаше следи от много хора. Намерих и това. — Той отвори ръката си, в която лежаха три гилзи.
Траут помириса една от тях. Куршумът е бил изстрелян скоро.
— Къде ги намерихте?
Траут проследи с поглед показаната от полицая посока, после се обърна към мястото, където бе намерил раниците, сякаш свързваше с въображаема линия двете точки. В този момент забеляза странните релефи. Отиде по-близо и загледа корабите и другите фигури върху камъка. Допусна, че Гемей и професорът са обядвали, а после са дошли при фриза. Гемей положително щеше да се заинтересува от това странно изкуство, но нещо, изглежда, ги беше отвлякло.
Обърна се към Моралес:
— Мислите, че жена ми и професорът са налетели на тия чиклерос?
— Да — сви рамене Моралес, — възможно е. Защо иначе ще си оставят раниците?
— И аз мислех затова сержант, бихте ли ми показали, къде сте намерили гилзите, моля?
— Насам — кимна Моралес. — Внимавайте къде стъпвате! — Пълно е с дупки.
Тръгнаха бавно през долината. Имаше много повече загадъчни могили, отколкото Траут смяташе първоначално. Ако всяка съдържа каменна постройка, това трябва да е било голямо селище някога.
— Ето тук — посочи Моралес. — И ето тук.
Траут забеляза лъщящата в тревата мед и вдигна още няколко гилзи. От пистолет и от карабина. Тревата наоколо беше утъпкана. Голямата му длан стисна кухите медни цилиндърчета, сякаш искаше да ги смачка.
— Може ли да видя огъня и реката?
Разгледаха мястото и намериха празни бутилки от текила, много фасове. Между дърветата имаше още гилзи. На брега Траут направи безрезултатен опит да открие следи от маратонките на Гемей, но тинята беше цялата изпогазена. Забеляза следи от изтеглени на брега лодки и още гилзи. Това място приличаше на стрелбище! Но Траут беше обнадежден. Гилзите показваха, че някои, с пистолети и карабини са гонили някого до реката. Това беше лошата новина. Но обстоятелството, че оръжията са били използвани и от брега, показваше, че Гемей и професорът може и да са избягали.