Траут предложи да се вдигнат във въздуха и да проследят реката. Моралес прие. Тръгнаха бързо обратно и към средата на разстоянието дочуха безплътно стенание. Спряха и се спогледаха. Моралес извади пистолета си. Ослушаха се, но чуха само жуженето на насекомите.
Стенанието се разнесе отново откъм дясната им страна. С Моралес зад гърба си, Траут се приближи до източника на звука. Очевидно беше под земята. Траут погледна надолу. Отчасти скрита в тревата, личеше черна дупка. Коленичи край нея, но в тъмното не се виждаше нищо.
Чувствайки се донякъде като глупак, който говори на дупка в земята, той викна:
— Кой е там?
Отново стон. След това тих поток на испански.
Коленичилият междувременно до Траут Моралес каза:
— Мъж. Казва, че е паднал в дупката.
— Какво прави там?
Моралес повтори въпроса и после каза:
— Разправя, че се разхождал.
— Това е доста самотно място за разходки сред природата — отбеляза Траут. — Да го извадим оттам.
Траут се върна при хеликоптера и взе едно найлоново въже. Направи неподвижна примка, спусна я в дупката, а после заедно с пилота и Моралес задърпаха въжето. Най-напред главата, а после и раменете на някакво същество с жалък вид, се показаха над ръба. Четинестата брада и дълга мазна коса на човека бяха покрити със сива пепел, а белотата на раздърпаните му дрехи беше само далечен спомен. Той седна на земята и започна поред да разтрива ръце, крака и глава. Носът му беше подут.
Сержантът му подаде шише с вода. Мъжът залока жадно, като изля половината върху брадата си. Освежен от течността, той показа жълтите си зъби в нахална усмивка и разклати шишето за още. При това движение, ръкавът му се дръпна назад.
Траут ритна шишето с всичка сила и то отлетя в тревата. Голямата му лапа се стрелна и сграбчи косматата китка на непознатия. Дори Моралес се стресна от неочакваното движение.
— Сеньор Траут!
— Това е часовникът на жена ми — каза Траут, докато го измъкваше.
— Сигурен ли сте?
— Аз ѝ го дадох. — В обикновено спокойния поглед блесна гняв. — Питайте го откъде го е взел!
Моралес повтори въпроса на испански и съобщи отговора:
— Казва, че го е купил.
Траут бе приключил с игричките.
— Кажете му, че ако не говори, ще го хвърлим обратно в дупката и ще си отидем.
Усмивката угасна. Заплахата за хвърлянето обратно под земята отпуши водопад на испански.
Моралес слушаше с кимане на глава.
— Тоя се е побъркал. Името му е Руис. Все повтаря за някаква дяволица и джудже, които накарали земята да го глътне.
— Дяволица?
— Si. Разправя, че му разбила носа.
— Какво е станало с нея?
— Не знае. Бил долу в дупката. Чул голяма стрелба. После тишина. Казва, че приятелите му го изоставили. Попитах го, дали тия негови приятели не са чиклерос. Казва не. — Моралес се усмихна тъжно. — Той е смрадлив лъжец.
— Кажете му, че ще го качим в хеликоптера и ще го хвърлим долу, ако не каже истината.
Мъжът погледна към гранитното лице на този огромен гринго и реши, че няма шега.
— Не! — викна той. — Аз говори. Аз говори.
— Говориш английски?
— Росо81— отвърна мъжът, като показа леко раздалечени палец и показалец.
На развален английски, като използваше испански вместо убягващите му английски думи, Руис призна, че е дошъл тук с банда чиклерос да краде антики. Намерили жената и дребния старец и ги затворили под земята, откъдето нямало как да избягат. Те обаче се изровили по някакъв начин и го хвърлили в дупката. Останалите чиклерос ги подгонили. И не се върнали за него. Не знае какво се е случило с мъжа и жената.
Траут премисли набързо доклада.
— Добре, качвайте го в хеликоптера!
Моралес сложи белезници на мъжа, като много внимаваше да не го докосне, а после, с върха на обувката си го помоли да стане. Настаниха го на задната седалка с Моралес до него. От Руис се носеше такава отвратителна воня, че пилотът се оплака. Моралес се засмя и обеща да го изхвърли, ако нещата станат неудържими. Руис прецени, че не е смешно и очите му се разшириха уплашено, когато хеликоптерът се вдигна. Нямаше да им създава главоболия. Направиха няколко кръга и поеха над лъскавата ивица на реката. Тя едва личеше под дърветата, но с три чифта очи щяха да я проследят.
Траут нямаше търпение да съобщи на Гемей новия ѝ прякор. Дяволица. Дано е жива да го чуе!
←81
Poco — (исп.) малко.