26.
Ревът на старинния извънбордов двигател беше толкова силен, че Гемей не чу хеликоптера до мига, в който той увисна над самите им глави. И дори тогава, по-скоро смутената физиономия на Чи стана причина да разбере, че вече не са сами. Върна рязко газта и насочи плоскодънката към затревения бряг. Блъсна я в него, под закрилата на надвесените гъсти клони. От въздуха надали можеше да се пробие с поглед дебелият зелен навес. За по-сигурно Гемей натика лодката в голям папратов храст. Не искаше ранното утринно слънце да ги издаде, с някой отразен от алуминиевия корпус лъч.
Пространството над тях се изпълни от грохота на огромните перки. Тук-там, през издухваните от тях пролуки в клоните, се мяркаха синьо-белите цветове на увисналия отгоре хеликоптер. На Гемей и през ум не можеше да ѝ мине, че броени часове след като научи за изчезването ѝ, нейният съпруг ще се върне в Юкатан, ще намери хеликоптер и че в момента виси над главата ѝ. Откакто бе дошла по тия места, почти ѝ бяха изскубали косата от корен, искаха да я насилят, натикаха я да умре в някаква пещера, принудиха я да рови като къртица в задушливи тунели и накрая я използваха като подвижна мишена. Нямаше причина да допусне, че тия, които я бяха приели така зле, ще пропуснат възможността да прибавят към неприятностите и въздушна подкрепа. Изпусна въздишка на облекчение, когато ревът от машината заглъхна в далечината и след миг отново се носеха по реката.
След като се отърваха от Жълти зъби, Гемей и Чи хукнаха към гората на зигзаг между куршумите и бързо се спуснаха по брега на реката. Блъснаха по течението две от легналите там три очукани алуминиеви лодки, скочиха в третата, запалиха двигателя и се стрелнаха навътре.
След като цял ден премина в плаване, без каквито и да било премеждия, те прекараха една спокойна нощ, за да поемат отново рано на другата сутрин. Хеликоптерът показа на Гемей, че лесното бягство и безоблачното вчерашно пътуване са им създали фалшиво чувство за безопасност. Сега трябваше внимателно да наблюдават небето и да се държат близо до брега. От хеликоптера нямаше и помен, но витлото на лодката се бе намотало с треви, така че трябваше да я издърпат на брега и да го освободят. Това не отне повече от минута-две, но когато Гемей направи опит да запали отново двигателя, той отказа. Не можеше да разбере защо. Дъртият мъркюри със своите петнадесет конски сили не представляваше кой знае каква гледка с издрания си капак, но си работеше много добре до момента. Мъчеше се да разбере какъв може да е проблемът, когато откъм реката се чу испанска реч. Няма на света нищо по-обезкуражаващо от капризен извънбордов двигател. Особено ако тая непокорна купчина желязо е единственото нещо, застанало между вас и бедата. Гемей опря стъпало в задната преграда на лодката. В опит да предразположи скрития в машината враждебен дух тя се усмихна приятно и му каза «моля». След това дръпна стартовото въже с всичката си сила.
Двигателят реагира с едно мокро пльок-пльок, пусна тежка въздишка на астматик и замълча. В настъпилата тишина Гемей извика от болка, ожулила кокалчетата на пръстите си в алуминиевата дъска за сядане. Изригна поток сквернословия и въздухът се нажежи от приказките, с които призова фуриите да стоварят своя гняв върху всички тъпи, непокорни машини по земята. Професор Чи, седеше на носа на лодката, хванал един увиснал над тях клон, за да не ѝ позволи да се изплъзне по течението, докато Гемей се мъчи с двигателя. По челото ѝ се стичаха капки пот. С квадратна от озлобление уста, с обрамчили лицето ѝ тъмночервени змийчета коса, тя спокойно би могла да позира за древната статуя на Медуза. И което бе по-зле, тя прекрасно знаеше на какво прилича. Но кипренето трябваше да почака. Несръчният им опит да саботират преследването явно не бе успял. Не можеха да знаят, че да се пуснат лодките по течението, не беше достатъчно, че едната се бе закачила на някакъв корен, а другата направо се бе върнала до брега. И ето, сега първата от тях се подаде иззад завоя в маранята, а след миг се видя и втората. Във всяка имаше по четирима мъже, сред които видя Панчо и Елвис. Панчо водеше хайката, застанал с пушка в ръка на носа на първата лодка. От възбудените му викове личеше, че е забелязал плячката.
Лодките приближаваха. Гемей отново погледна към двигателя и забеляза, че смукачът е изтеглен и го дави. Тя бързо върна пластмасовия пул на място и отново изтегли връвта. Моторът се разтресе и когато му подаде съвсем леко газ, пое. Бързо се насочиха към средата, където водата беше най-дълбока и щяха да станат най-лесна мишена. Погледна назад. Първата лодка се отдалечаваше от другарката си. Или двигателят ѝ беше по-мощен или просто работеше по-добре. Започна да ги приближава. Скоро разстоянието щеше да се скъси достатъчно, за да даде възможност на коленичилите на носа мъже да ги отстрелят като зайци.