Едно от дулата блъвна дим. Панчо бе гръмнал два пъти, по-скоро да се изфука, отколкото да улучи някого. Или не се бе прицелвал изобщо, или разстоянието бе все още голямо, но свистене от куршуми не се чу. След това преследвачите се изгубиха зад поредния завой. Беше буквално въпрос на минути да цопнат мъртви в реката.
Прас!
Гемей рязко се извърна при неочаквания звук. Чи бе открил вярното си мачете на дъното на лодката. Сега сечеше с него огромни части от надвисналия клонак. Нова стоманена светкавица. Още един голям клон във водата. Чи въртеше оръжието си като полудял. Купища клони падаха от двете страни на лодката. После се съединиха, преплетоха се и образуваха плаваща дига, която се закотви на пясъчен език в средата на течението.
Кормчията на първата лодка забеляза препятствието, едва когато бе станало късно. Плоскодънката излетя от завоя с пълна газ. Опита да завие. Като резултат от маневрата лодката се метна встрани и удари клонака с борда си. Един от разбойниците се надвеси, за да я отблъсне, и установи от опит колко прав е бил Нютон с твърдението си, че всяко действие среща противодействие. Тялото му се опъна между лодката и плитчината, после пльосна в реката. Блъсването на втората лодка в първата бе придружено от объркани крясъци. Сватбарски куршум отлетя към гората. Подплашени птици изпълниха пространството с дрезгави крясъци.
— Браво! — викна Гемей триумфално. — Чудесен ход, професоре.
От наченките на усмивка върху иначе каменното майско лице се видя, че професорът беше доволен, както от резултатите на своя труд, така и от похвалата.
— Знаех си, че все някой ден харвардското ми образование ще ми послужи за нещо — скромно каза той.
Гемей се усмихна и премести руля, за да избегне плитчините край брега. Но не ѝ беше до смях. След миговете на ликуване тя си даде сметка, че всъщност нямат и най-малка представа накъде са тръгнали. Или пък имат ли достатъчно гориво, за да стигнат дотам. Провери резервоара. Наполовина пълен. Или наполовина празен, ако се възприеме песимистичният подход, който би бил по-подходящ в тяхното положение.
След кратко съвещание решиха да се понесат с пределен ход за известно време, с цел да си осигурят преднина, а после да се оставят на течението.
— Не че искам да добавя нещо към и без това печалното състояние на нещата, професоре, но имате ли някаква представа накъде тече тази река?
Професорът поклати глава:
— Тя дори отсъства от картата. Допускам, че се носим на юг. Просто защото, както и вие посочихте, на север реките са малко.
— Казано е, загубиш ли се, върви по река и тя ще те отведе при хора — убедено заяви Гемей.
— Това съм го чувал. Също и че мъхът расте откъм северната страна на дърветата. Само че моят опит доказва, че мъхът расте от която си иска страна на дърветата. Вие да не сте била скаут?
— Много обичах да си играя с момчета. Но най-голямото ми постижение в областта на оцеляването беше да се науча да дялам шишове от пръчки.
— Човек не знае кога ще му потрябват разните умения. Впрочем аз нямам особено желание да се срещам с хора. Особено, ако са приели формите на чиклерос.
— Има ли такава възможност?
— Преследвачите ни са дошли в лагера, след като ние бяхме затворени в пещерата. Значи, били са недалеч оттам. Може би в базов лагер.
— Или пък са отишли нагоре по реката, когато се натъкнахме на техните приятелчета.
— Едното или другото. Аз мисля, че трябва да сме готови за най-лошото — да сме попаднали между две групи разбойници.
Гемей вдигна поглед нагоре, където, през цепнатини тук-там, бе започнала да се промъква синевата на небето. Попита:
— Мислите ли, че оня хеликоптер работи с бандата?
— Може би, макар моят опит да показва, че крадците, общо взето, не са привърженици на съвременните технологии. Не се иска много ум, да откраднеш антики и после да ги отнесеш на гръб през гората. Сама видяхте от лекотата, с която му се изплъзнахме — колкото по-просто средство използваш, толкова по-добри резултата.
— Там природата бе на наша страна. Сега излизаме на открито и трябва да помислим как да действаме, ако се появи отново. — Гемей изключи двигателя. — Нека се оставим малко на течението. Може би ще измислим нещо, ако това чудо престане да ни цепи главите.
При замлъкнал двигател, плаването беше почти идилично. Подобни на пера късове светлина проблясваха над главите им в повилата ги зеленина. Двата високи бряга свидетелстваха за дълговечните усилия на водата, издълбала варовиковото си корито. Сякаш отчитайки напредналата си възраст, тя се виеше между дърветата с бавно и уверено темпо, менеше широчината си, а цветът ѝ варираше от сукнено зеленото на билярдна маса, в осветените участъци, до спаначено — в сенките. Не след дълго природните красоти загубиха очарованието си за Гемей, подгонени от протестите на стомаха. Даде си сметка, че не са яли от предния ден, и съжали, че нямаха още от месните сандвичи. Чи каза, че ще види какво може да направи. Накара я да излезе на брега и нападна някакъв храст с мачетето си. Плодовете му бяха стипчиви, но засищаха. Реката беше покрита със зелена корица. Като се отстрани, водата отдолу беше бистра и свежа.