Идилията им приключи с приближаващия шум на извънбордови двигатели.
Лодките се появиха на неколкостотин метра зад тях. Отново бяха една зад друга. Гемей пусна двигателя и даде пълна газ.
Намираха се в широк, сравнително прав участък от реката, което не даваше възможност за каквито и да било трикове. Първата лодка ускори ход и разстоянието помежду им постепенно започна да намалява. Беше въпрос на минути да достигнат пушечно разстояние. То намаля първо с една трета, после наполовина. Гемей нищо не разбираше. Бандитите не правеха и опит да стрелят. Седяха си като на речна разходка. Чи извика:
— Доктор Гемей!
Тя се извърна и видя професора на носа, вперил поглед напред. От далечината се донесе тежък тътен.
— Какво е това?
— Бързеи!
Лодката започна да набира скорост, макар че не беше пипала газта. Въздухът захладня и стана влажен. След малко тътенът се превърна в рев и през водната мъгла се видя пенлива ивица, с набучени в нея лъскави, озъбени скали. В съзнанието ѝ се мярна образът на плоското дъно на лодката и някаква отварачка за консерви, която с лекота разпаря алуминия. Речното корито се бе стеснило в естествена фуния, а мързеливото течение бе заприличало на водна пързалка.
Тя погледна назад. Другите лодки се движеха в кръг. Преследвачите очевидно знаеха за бързеите. Значи, затова не стреляха. Защо да си хабят куршумите?
— Никога няма да се справим с тия скали — изкрещя Гемей през ужасния шум от падаща вода. — Ще завия към брега. Ще трябва да се скрием в гората.
Тя натисна руля и плоскодънката се насочи към брега. На десетина метра от него моторът кихна и млъкна. Гемей опита да го запали отново, но без успех. Бързо отви капачката на резервоара. Вътре имаше само миризма на бензин.
Професор Чи грабна единственото весло и се помъчи да стабилизира лодката. Течението беше толкова силно, че изби веслото от ръцете му. Лодката се засили и започна да се върти около себе си. Гемей наблюдаваше безпомощно как течението ги отнася към заврялата пяна и острите зъби на скалите.
Идеята да се върнат обратно по реката беше на Траут. Миг преди това пилотът бе показал стрелката за гориво и след това часовника си. Горивото свършваше и трябваше да се връщат.
Последователността на Траут като учен, бе наследена от чичо му Хенри, на когото помагаше като хлапе в изкусното изработване на дървени лодки за местните рибари, дълго след като бяха излезли на мода пластмасовите корпуси. Три пъти мери, един път режи, повтаряше чичото, между две пафкания с престарялата си лула. Години по-късно, Траут не можеше да започне решаването на някоя сложна компютърна задача, без да чуе шепота на чичо Хенри в ухото си.
Съвсем естествена реакция беше да предложи да се върнат нагоре по реката, в случай че са пропуснали нещо първия път. Летяха по-ниско от тридесет метра, с умерена скорост и спускания при всяко разширяване на речното корито. Предназначеният за разузнавателни полети хеликоптер беше изключително подвижен. Не след дълго стигнаха бързеите, които бе видял на отиване.
Траут погледна надолу към бялата ивица, после над нея, към спокойните води преди бързеите и видя странна гледка. Две малки лодки стояха една до друга настрани от бързеите, докато трета се носеше надолу. Някакъв мъж в носа ѝ, с бесни удари на весло, се мъчеше да я управлява, но силното течение я бе повлякло. Траут забеляза тъмночервено петно на кърмата на лодката.
Гемей!
Не можеше да сбърка тая коса. Особено с ръждивите оттенъци, хвърляни от слънцето. Не можеше да се сбърка и в прогнозата за предстоящите събития. След секунди безпомощната лодка щеше да бъде засмукана в озъбената паст и разбита на парчета.
Траут изкрещя към Моралес:
— Кажете на пилота, да ги отблъсне с въздушната тяга!
Сержантът наблюдаваше настъпващата беда като омагьосан. Опита се да предаде на пилота искането на Траут, доколкото го бе разбрал. Но това превишаваше познанията му по английски. Каза няколко думи и сви рамене объркан. Траут потупа пилота по рамото. Посочи му с рязък жест бедстващата лодка, после направи въртеливо движение с пръст и друго от себе си навън — с длан. За негова изненада пилотът разбра начаса грубия език на жестовете. Той кимна, наклони машината за спускане и намали скоростта до човешки ход. Увисна между лодката и скалистия гребен. Спусна се още, докато въздушната струя от ротора разпени водната повърхност, като някакъв гигантски миксер.