Вълните се надигнаха във високи концентрични кръгове. Първият вихър удари леката лодка, намали скоростта ѝ, после я спря и затласка към брега.
Но дългите, бясно завъртени перки, не бяха предназначени за прецизни спасителни операции. Надигнатите от мощния въздушен поток вълни разлюляха лодката, заплашвайки да я обърнат. Траут, надвесен от прозореца, виждаше какво става. Извика на пилота и вдигна палец.
Хеликоптерът започна да се издига.
Твърде късно. Една вълна награби лодката и я преобърна. Екипажът ѝ изчезна под водата. Траут зачака да види главите им отново. Вместо това чу остър, цепещ звук и гласа на пилота. Обърна се, за да съзре паяжина от цепнатини във ветровото стъкло, което си бе непокътнато, когато го видя за последен път. По средата на мрежата се мъдреше дупка. Обстрелваха ги! Куршумът бе минал между тях и се е забил в задната стена на кабината, точно над опуления Руис. Чиклерото заломоти на испански, въпреки предупрежденията на Моралес да си затваря устата. Сержантът реши да не си губи времето, наведе се и заби юмрук в брадата на Руис, който замлъкна в безсъзнание. След това мексиканският полицай извади пистолета си и откри огън по лодките.
Чу се друг остър звук, сякаш някой биеше с чук върху корпуса. Траут се подвоуми. От една страна, искаше да разбере какво е станало с Гемей, но от друга, разбираше, че машината представлява чудесна мишена. Пилотът пое инициативата. С диви испански псувни той натисна газта. Хеликоптерът изръмжа и се хвърли върху лодките като ястреб. Траут съзря вцепенените от изненада мъже, които излетяха, хвърлени от чудовищната сила на въздушната тяга. Тя подметна и самите лодки, като да бяха парченца талаш. Пилотът изведе машината от виража и я издигна за второ нападение. То се оказа ненужно. Лодките потъваха. Виждаха се главите на мъжете, бясно размахали ръце в опит да се спасят от течението, което безмилостно ги отнасяше към бързеите.
Лодката на Гемей вече бе започнала пътешествието си през пенестия пъкъл и по гърба на Траут полазиха мравки, като си помисли какво можеше да стане. Той още се тревожеше за Гемей. Нямаше и помен от нея или от другата фигура, за която прие, че е на доктор Чи. Пилотът направи няколко бързи кръга и отново посочи към стрелката за горивото. Траут кимна. Нямаше къде да приземят хеликоптера. С неохота показа вдигнат палец и те отлетяха от реката.
Траут градеше различни планове и нямаше представа колко време са летели, докато чу задавянето на двигателя. Машината сякаш се препъна, после пак пое и отново кихна. Пилотът бързо работеше с приборите и пак показа стрелката за горивото. Нула. Протегна глава към нескончаемата джунгла, за да търси свободно място. Двигателят се давеше като болен от холера. Кихането спря, чу се някакво пращене и настъпи ужасяваща тишина. Роторът спря и те се понесоха като камък надолу.
27.
— Не се движете, доктор Гемей! — Гласът на Чи, тих, но внушителен, проникна до нея през подобната на було мъгла. Имаше глупавото усещане, че плува в зелено желе. Неговите мехурчета станаха по-отчетливи, а неясните петна отново приеха вид на тревисти стъбла. Сетивата ѝ бавно заемаха места. След зрението се върна вкуса — в устата си усещаше горчивина. После осезанието — посегнала към лепкавата влага на косата тя напипа нещо пихтиесто, сякаш мозъкът ѝ бе открит. Дръпна се като опарена.
Ръката на Чи се впи в рамото ѝ.
— Не мърдайте или ще умрете! Старата Жълта брада ни гледа.
Гласът на Чи беше равен, но напрегнат. Ръката ѝ застина по средата на движението. Легнала бе на лявата си страна. Чи бе зад нея, невидим, но много близо — усещаше дъха му в ухото си.
— Не виждам нищо — каза тя с надебелял език.
— Право пред вас, на около пет метра. Много красива по своя смъртоносен начин. Не забравяйте да лежите неподвижно!
Несмееща да мигне, Гемей заразглежда тревата, за да спре поглед върху някакво безцветно кълбо, което се превърна в мотив от черни по краищата триъгълници върху маслинено сиво, които очертаваха изящните извивки на много дълга змия. Главата, с форма на връх от стрела, бе надигната върху жълтеникава шия. Беше достатъчно близо, за да различи вертикалните ѝ зеници, топлинните ѝ рецептори, като допълнителни ноздри и дори дългия, черен език, шаващ навън-навътре.