— Да допуснем, че си прав. Нека старият Хрис се възползва от закрилата на съмнението. Значи, кани тия приятели в къщата си, за да види какво може да измъкне от тях. Los Hermanos вземат допълнителни мерки никой друг да не научи разказаното. Колумб може да е кариерист, но не е убиец. Случката го преследва.
— Убедителен сценарий.
— Имаш ли представа що за братство е било това, Джулиън?
— Ни най-малка. След обеда отивам при книгите си. Впрочем, я гледай, тайландската рибена супа пристига. — Пърлмътър бе засякъл първото от множеството поръчани ястия.
— През това време аз ще помоля Йегър да провери, дали няма нещо по въпроса във файловете си.
— Чудесно — отвърна Пърлмътър. — И аз имам въпрос. Ти познаваш морето откъм практическата му страна, не от историческата като мен. Какво мислиш за оня говорещ камък на Колумб, тази торлета на древните, за която се говори в писмото?
— Древните навигационни техники винаги са ме интересували — каза Остин. — Смятам, че тяхното развитие бележи огромна интелектуална крачка в човешката история. За да се придвижат от едно място до друго, нашите предци е трябвало да осмислят и да приложат абстрактни понятия като време, пространство и разстояние. Много ми харесва възможността да натисна едно копченце и сателитът веднага да ми съобщи къде именно върху земното кълбо се намирам. Но си мисля, че твърде много зависим от електронни прибори. Те се развалят. А ние все по-малко сме склонни да вникваме в естествения ред на нещата, траекториите на звездите, прищевките на моретата.
— Добре, да оставим електрониката! — предложи Пърлмътър. — Постави се на мястото на Колумб! Какво би правил с тая торлета?
Остин помисли за момент и каза:
— Да се върнем на предишното му плаване! Приземен съм на един остров, където ми показват някакъв камък или плоча със странни графики. Туземците ми казват, че това е ключ към несметни богатства. Закарвам го в Испания, но никой не знае какво е. Знае се само, че е много стар. Разглеждам го като моряк. В някои отношения знаците наподобяват тези от дъската, която сам аз използвам в навигаторската си кабина. Понеже е много тежък за носене, прекопирам графиките и знаците. И отплавам. Единственият проблем е, че не проумявам смисъла на знаците. В познанията ми има празнота.
— Каква празнота, Кърт?
— Трудно е да се каже, като нямаме представа, как точно е изглеждала торлетата, но ще ти обрисувам аналогична ситуация. Аз съм мореплавател от Колумбово време и ми дават съвременна карта. Географските очертания ще ми помогнат, но навигационните графики и координати, няма да ми говорят нищо. Аз не съм чувал за електронни сигнали или за уредите, които ги изпращат, прихващат и дешифрират, за да фиксират точното местонахождение. Изгубя ли веднъж сушата от поглед, ще трябва да се върна към традиционните методи.
— Много живописен анализ. С други думи, щом излязъл в открито море, Колумб разбрал, че голяма полза от торлетата няма.
— Така ми се струва. Според книгата на Ортега, Колумб не се доверява особено на навигационните инструменти. А може би просто не е умеел да ги използва. Той е бил моряк от старата школа. При това плаване обаче, е трябвало да бъде много прецизен. Затова наема човек, който умее да си служи с приборите.
— Интересно, като се има предвид, че последните вписвания в дневника на «Ниня» са направени от помощник-навигатора.
— Виждаш ли? — отвърна Остин. — Не е по-различно от наемането на някакъв специалист днес. А сега, аз да те попитам нещо. Какво мислиш, че е станало с оня камък?
— Пак се обадих на дон Ортега и помолих да издири следите му. Според него, е бил част от наследството, разпродадено от Луис Колумб, с цел набиране на средства за финансиране на дегенериралия му начин на живот. Ортега ще се свърже с музеите и университетите в Испания и ако няма успех, ще разшири кръга на търсенето в околните страни.
Остин си мислеше за Колумб моряка. Как се връща при «Ниня», безстрашното малко корабче, което така прилежно му служи в предишни плавания. Може би един днешен «Ниня» ще отведе и тях до отговора на загадката.
— Камъкът има своя произход отсам Атлантика — каза Остин. — Ще се обадя на моята приятелка, археоложката доктор Киров и ще я попитам дали е чувала за такъв камък. — Той се усмихна. — Не е ли странно? Търсим улики за убийства днес в случаи преди столетия.
— Не е толкова необикновено. В моята практика минало и настояще често пъти са едно и също. Войни, глад, наводнения, революции, епидемии, геноцид. Това се повтаря и повтаря непрекъснато. Сменят се само актьорите. Но стига с тия злокобни приказки! Да се обърнем към по-весели неща! — заключи грейнал Пърлмътър. — Виждам, че се задава ново ястие.