— Как е основана организацията?
Директорката посочи към тавана.
— Ние сме нестопанско подразделение на компанията, заемаща шестте етажа над нас.
— Която е…
— «Халкон индъстриз».
Халкон. Испанската дума за ястреб или хищна птица. Поклати глава:
— Не я знам.
— Това е корпорация с много подразделения. Ние сме едно от тях. Основните приходи идват от многостранен портфейл, който включва минно дело преди всичко, но също така корабоплаване, животновъдство, петрол и др.
— Наистина е многостранен. Компанията пуска ли акции на борсата?
— Не, тя е изцяло собственост на мистър Халкон.
— Доста голям скок от копаенето в мини до копаенето в стари гробове — отбеляза Завала.
— Съжителството изглежда доста странно, но всъщност не е, ако си помисли човек. «Фондация Форд» е финансирала езотерични програми, които нямат нищо общо с производството на коли. Както съм чувала, мистър Халкон е любител археолог. Той би желал да е учен, но се е оказал много по-добър като индустриалец.
Завала кимна:
— Мистър Халкон изглежда интересна личност. Съществува ли изобщо някаква възможност да го интервюирам, ако ви оставя предварителна заявка?
— Шансът ви да интервюирате Хенри Форд е по-голям. — Отново ослепителна усмивка. — Не искам да бъда груба, но мистър Халкон е много затворен човек.
— Разбирам.
Тя погледна часовника си.
— Опасявам се, че трябва да тръгвам. Побутна дебела папка към него. — Това е комплектът ни за пресата. Прочетете го и ако имате още въпроси, моля, обадете ми се. Ще се радвам да ви свържа с доброволци, които могат да ви разкажат впечатления от първа ръка.
— Това би ми помогнало много. Може би има възможност и аз да се запиша за експедиция. Не е опасно, нали?
Тя го погледна особено.
— В «Тайм куест» се гордеем с изискванията за безопасност. При нас те са номер едно, дори и в най-отдалеченото кътче на земята. Ако си спомняте, казах Ви, че в програмите участват много пенсионери. — Последва кратка пауза. Това е за експедициите, които организираме ние. Тези, които финансираме отчасти, сами си носят отговорността. Но, общо взето, резултатите ни са добри. В някое от нашите приключения ще бъдете изложен на по-малко опасности, отколкото при пресичане на улица в Сан Антонио.
— Ще го запомня — каза Завала, като се питаше доколко мис Харпър е в течение на всичко, което става в нейната организация.
— В тази папка има списък на експедициите догодина. Ако проявите интерес, обадете ми се и ще видим какво може да се направи. — Тя го придружи до приемната, стисна му ръка и изчезна в коридора.
— Как мина интервюто? — усмихна се Мелъди.
— Кратко и приятно. — Загледа се след отдалечаващата се фигура. — Напомня ми за оная стара телевизионна реклама, в която един тип приказва като картечница.
Мелъди наклони кокетно глава:
— Е, винаги си остават нощните заведения.
— Благодаря за напомнянето! Търся наистина нестандартни места, посещавани от по-млади вътрешни хора. Ако нямате други планове, мога да ви поканя на обяд и да си поговорим за нощния живот в града.
— Има много хубав ресторант наблизо. Съвременен и много популярен. Можем да се срещнем за обяд там.
Завала надраска координатите и се спусна с асансьора на партера. Пак отиде при справочника и си записа всичките подразделения на «Халкон индъстриз». Бяха общо осем. Главно свързани с минното дело и корабоплаването, както бе посочила и директорката. Взе асансьора, отмина «Тайм куест» и влезе в голямо фоайе със секретарка и рудовози, изписани по целите стени. «Халкон шипинг». Каза на секретарката, че вероятно е сбъркал и се върна в кабината.
Повтори упражнението с всички компании, под егидата на Халкон. Офисите доста си приличаха, ако изключим стенописите. Всички секретарки бяха млади и привлекателни. Натисна бутона за най-високо разположения офис на Халкон, но кабината го отмина. Когато излезе от нея, се видя в достолепната тишина на адвокатска фирма.
— Извинете — обърна се той към секретарката със семпъл и делови вид. — Натиснал бях долния етаж, а попаднах тук.