Нина го послуша внимателно известно време и попита:
— Защо всеки, който вече е живял, все се случва цар, царица или поне от царско потекло, докато всъщност е по-логично тия хора да са били потънали в гниди селяни, вкопчени в черната земя с надежда да изтръгнат комат хляб?
— Охо — възкликна той с блеснал, тържествуващ поглед, — опасна жена! Тя мисли! Отговорът е прост: Тия хора избират в чие тяло да се заселят при следващото си съществуване. Какво ще кажете сега?
— Ще кажа, че цялата работа е ала-бала и че искам още една чаша. Ще бъдете ли така добър? Предпочитам червено.
— С най-голямо удоволствие! — отговори той и с кучешка готовност отиде до бара, за да се върне с пълна чаша и плато скариди и хайвер.
— Дайте да не говорим за минали животи! — предложи той. — Правя го само, за да се запозная с интересни жени.
— Сериозно? — отвърна Нина, искрено поразена от откровеността му.
— А също и за да ме канят на приеми. Върши работа. Ето, тук съм и говоря с вас.
— Разочарована съм. Всички разправят, че сте психопатологичен тип.
— Дори не мога да го произнеса — въздъхна Док. — Знаете ли, ние, професорите, сме такава задръстена, скучна и надута шайка. Приемаме се прекалено на сериозно и се пъчим като пуяци, сякаш наистина сме някакви мъдреци, а не просто свръхобразовани негодници. Какво му е лошото на малко колорит, колкото да изпъкнеш лекичко в тълпата? А да не забравяме и допълнителното преимущество да бъдеш отбягван от тия дърти, скудоумни мухъли.
— Ами отвлечените от НЛО? И това ли е било за заблуда на противника?
— За бога, не. Аз наистина вярвам, че те вярват, че са били отвличани. Някои от колегите ми също вярват, но просто завиждат, че не им се е случило. Но нека поговорим за вас! Чувал съм хубави неща за работата ви.
И се отпуши. Зад фасадата на луд професор се криеше интересен и любознателен събеседник. Романтична връзка помежду им не възникна, както той се бе надявал, но стана нещо по-хубаво — установиха колегиално приятелство на уважаващи се една друга личности.
— Орвъл — чу се в слушалката. Док никога не казваше «добър ден».
— Здрасти, Док. Нина е. — Той мразеше, както ги наричаше, баналностите, затова тя веднага хвана бика за рогата: — Имам нужда от помощта ти по един особен случай.
— Всичките ми любими случаи са особени. Какво мога да направя за теб?
Нина преразказа чутото от Остин.
— Знаеш ли, звучи ми познато.
— Не се шегуваш, нали Док?
— Не, не, не. Май че е нещо от Фортовия ми архив. — Орвъл се смяташе за съвременна версия на Чарлз Форт, журналист от миналия век, който колекционирал необикновени случки, като например, падането на червен сняг или жаби, или пък появата на светлини с необясним произход.
— Защо ли не се изненадвам?
— Винаги си държа архива в готовност. Никога не знаеш в кой точно момент ще ти зададат някакъв откачен въпрос. — Затвори телефона. Орвъл никога не казваше и довиждане.
Нина сви рамене и се върна към работата си. След малко факсът изсъска и пусна един-единствен лист. Отгоре му се мъдреше драсканица: «Почукай и ще ти отворят. Обичам те. Док.» Бе копие на изрязана от «Бостън глоуб» статия от март 1956 година:
ЗАГАДЪЧЕН ИТАЛИАНСКИ ЕКСПОНАТ НА ПЪТ ЗА АМЕРИКА
Генуа, Италия (Асошиейтед прес).
Открит в прашното мазе на музея, загадъчен камък е на път да разкрие древните си тайни.
Масивната, изписана с пиктограми и неизвестни знаци, плоча бе открита в Археологическия музей на Флоренция през март тази година.
Подготвя се за транспортиране до САЩ, където ще бъде изследвана от специалисти.
Музеят планирал да я включи в експозиция под наслов «Съкровища от мазето» заедно с други предмети, престояли на тъмно десетилетия наред.
Формата на плочата е правоъгълна, което даде основания за твърдения, че е била част от стена. Висока е близо два метра, широка над метър и с тридесет сантиметра дебелина.
Онова, което озадачава учените и което възбуди оживени спорове в научните среди, са издълбаните на едната ѝ страна знаци.
Според някои мнения, те без съмнение представляват образци на средноамериканската, вероятно майска култура.
Това не е кой знае колко чудно, казва доктор Стефано Гало, главен куратор на музея. Даже и да е майска, може да е била донесена по време на испанската конвкиста.