Выбрать главу

Защо е пренесен камъкът през океана, това е съвсем друг въпрос. «Испанците са се интересували предимно от злато и роби, не от археология. Така че, явно някой е съзрял някаква стойност в камъка, иначе не би си дал труда да го мести. Това не е като някой от хората на Кортес да мушне една статуйка в джоба си за спомен.»

Усилията да се установи произходът на находката са увенчани с ограничен успех. Музейният каталог казва, че камъкът е дарение от попечителите на имуществото на Алберти. Семейство Алберти е в състояние да проследи корените си, по женска линия, чак до испанския двор от времето на Фердинанд и Изабела.

Техен говорител заяви, че за разлика от друг път, в този случай не разполагат с информация. Алберти произхождат от Генуа и навремето са изкупили много Колумбови притежания от внука на мореплавателя, Луис Колумб.

Историците, изследвали неговите четири плавания, не са запознати с находката.

Скоро тя ще поеме на презокеанско пътешествие. Ще бъде изпратена в харвардския университетски музей Пийбоди в Кеймбридж, Масачузетс. Там ще бъде изследвана от специалисти по Централна Америка. Този път плаването ще бъде луксозно, на борда на италианския лайнер «Андреа Дориа».

Поради размерите и теглото ѝ, тя ще бъде поставена в брониран камион, който ще съдържа и други ценности, предназначени за Америка.

Статията бе илюстрирана със снимка на плочата, направена от голямо разстояние, за да се хване цяла. Неидентифициран мъж бе застанал притеснен до нея, нищожен край огромната ѝ маса. Изглежда, фотографът бе хванал първия, попаднал му под ръка, за да го използва като мащаб. Вестникът е бил отпечатан в отминалите дни на оловен набор и снимката не беше много ясна. Нина едва различаваше очертанията на някакви символи и фигури по повърхността. Опита с лупа. Безполезно. Увеличените точици на изображението даваха още по-бегла представа за него. Обади се на Док.

— Е, какво ще кажеш? — попита той.

— По-важно е ти какво ще кажеш? Ти си специалистът в тая област.

— Е, да, права си естествено. — Скромността на Орвъл можеше да бъде пример за всеки. — Трудно е да се каже, без да съм видял оригинала, но ми прилича на «Дрезденския кодекс» — една от малкото книги на маите, които испанците не са успели да изгорят. Имам предвид календарните страници, циклите на Венера и прочее. Венера е от изключително значение през късния период на майската цивилизация. Планетата персонифицира Кукулкан, светлокожия брадат бог, наричан от толтеките Кетцалкоатл. Пернатата змия. Маите проследяват движението на Венера почти до секунда. Повече от това не мога да кажа, преди да видя камъка.

— Нещо друго?

— Не и преди да видя поне добра снимка или рисунка.

— А какво мислиш за забележката на професор Гало в смисъл, че цялата работа не е кой знае каква загадка?

— Напълно е прав. Обстоятелството, че обект с майски произход се намира в Италия, наистина не е поразяващо. Поне не повече от факта да видиш в Британския музей в Лондон мраморни статуи от Партенона. Важното неизвестно в уравнението е механизмът, както знаеш. Не просто къде е намерено, а как е стигнало дотам?

— Ами онова Колумбово писмо, за което ти разказах? В него се споменава за подобен камък. Как се вписва то в съобщението за Колумбовата колекция на семейство Алберти?

— Не можеш да правиш изводи, въз основа на стара изрезка от вестник. Освен това ти ми каза, че съществуват съмнения относно автентичността на това писмо. Но даже и да е по-истинско от истината, все пак остава необходимостта да се потвърди идентичността на плочата. Мъчителна мисъл. Напълно е възможно Колумб да я е докарал у дома си, без някой да научи. Той е известен с потайността си. Има становища, според които при първото си плаване, е крил от екипажа истинския размер на изминатите разстояния, за да не знае никой колко далеч са от брега. За Колумб би било присъщо да скрие нещо. За нещастие трябва да помним, че сме учени, а не автори на полунаучни популярни археологически небивалици.

Орвъл беше напълно прав. Беше непрофесионално да се правят изводи на тоя етап.

— Италианският професор прави вярна забележка — испанците са се интересували от плячка, не от наука.

— Така е. Кортес положително не е Наполеон, който става причина учените да открият Розетната плоча.

Интересно, и тя си бе помислила за нея. Фундаментално откритие, което дава ключа за разчитането на йероглифите чрез един текст, издълбан на два езика — древногръцки и древноегипетски.