31.
Вашингтон
Следите на Анджело Донатели се оказаха изненадващо лесни за откриване. Остин просто зададе името в Интернет и извади петнадесет справки, сред които и статия от «Бизнес уик» с пространен отчет за издигането от нищото на някакъв прост келнер, до положението на собственик на един от добрите нюйоркски ресторанти. На снимката, представяща Донатели, в разговор с главния му готвач, се виждаше среброкос мъж на средна възраст, който повече напомняше за изтънчен европейски дипломат, отколкото за ресторантьор.
Остин поиска телефона от услуги и след малко разговаряше с любезната заместник-управителка на ресторанта.
— Мистър Донатели го няма днес — каза тя.
— По кое време е най-вероятно да го открия?
— Очакваме да се прибере утре от Нантъкет. Опитайте около три следобед!
Нантъкет. Остин познаваше този остров, разположен срещу Масачузетс, от няколкото си акостирания там при плавания с яхта към Мейн. Опита да открие тамошния телефонен номер на Донатели. Нямаше го в указателя. След минута разговаряше с лейтенант Кофън от полицията в Нантъкет. Остин се представи като служител на НАМПД и каза, че иска да влезе във връзка с Анджело Донатели. Разчиташе на предпоставката, че полицаите по такива малки места познават и кучетата в района си.
Полицаят съобщи, че Донатели наистина притежава лятна къща на острова, но се оказа и доста подозрителен:
— Какво иска Националната агенция по морско и подводно дело от мистър Донатели?
— Правим някои исторически изследвания върху морските катастрофи. Мистър Донатели се е намирал на борда на «Андреа Дориа», когато корабът е бил блъснат.
— Чувал съм тази история. Виждал съм и човека един-два пъти. Приятен мъж.
— Опитах се да го намеря по телефона, но номерът го няма в указателя.
— Да, повечето хора, които живеят около него, май предпочитат така. Строят тия големи къщи, за да си осигурят спокойствие.
— Може би ще се опитам да хвана самолет по-късно днес и ще дойда да се срещна с него.
— Вижте какво. Като дойдете на острова, минете край полицейския участък на «Уотър стрийт» и попитайте за мен. Ще ви упътя по картата.
Добро ченге, помисли си Остин. Не искаше да даде каквато и да е информация за един от заможните собственици на недвижими имоти на острова, преди да е видял очите на питащия.
Остин не допускаше, че Нина ще попадне така бързо на следа.
Завала в Тексас, Траут в Юкатан. Може би пък той щеше да изстиска набързо едно интервю от Донатели. Възползва се от служебното си положение, за да си купи билет от малка авиокомпания, извършваща постоянни полети от Вашингтон до острова, с едни и същи пътници. Няколко часа по-късно, беше на борда на малък хидроплан, поел на североизток.
Полетът му даде време да се запознае с папката, оставена от Йегър на бюрото му, преди да излезе. Остин бе поискал от компютърния гений да разпита електронните си чудесии, дали не знаят нещо за Братството, тайното общество от шестнадесетото столетие, което бяха обсъждали по време на обяда с Пърлмътър. И да проследи всяка възможна връзка между Los Hermanos и Христофор Колумб. Остин хвърли поглед през илюминатора към блестящия океан долу и зачете:
Здрасти Кърт,
Мисля, че открих! Човек може да потъне до шия в тайни общества, но Колумбовата линия опростява много задачата. Проследих един от ония факти с трудно установим произход, които постоянно ти се тикат в монитора. Едно изречение, в което се казва, че може би, Колумб е бил свързан по някакъв начин с организация, нарекла се Братство на Светия меч на истината. В ония далечни времена са си падали по дългите названия. Не може да се установи, дали е бил член. По-скоро не.
Братството е основано през петнадесетото столетие, по време на испанската Инквизиция, от един архидякон на име Ернандо Перес, игумен на могъщ манастир, прочут с ортодоксалната си вяра. Много си падали по самобичувания и носене на кълчищни роби. Перес бил малко по-десен в разбиранията си от главния шаман на Инквизицията Торквемада. Архидяконът събрал най-големите фанатици в манастира си. Тези братя образували най-довереното ядро на заверата.
Перес бил луд за трима, непоклатим в своята вяра и извънредно склонен да прибягва към убийства и насилие в нейно име. Предварително дал опрощение на момчетата си, без значение колко кръв са щели да пролеят занапред, в преследване на неговата кауза — ликвидиране на еретиците. И успоредно с това — позамогване. Плячката, отмъквана от жертвите, делели с Инквизицията. Братството действало задкулисно, идентифицирало неверниците, за да може да захрани с тях смъртоносната ѝ машина.