— А защо ми разказахте всичко това? Можехте да ме отпратите.
— Жена ми почина миналата година. След като оцелях на «Андреа Дориа», аз си въобразих, че ще живея вечно. В нейната смърт съзрях предупреждението, че и аз съм смъртен като всички хора. Не съм религиозен, но се замислих за доброто. Тези мъже, които видях да избиват в корабния трюм. Може би другите, за които ми разказахте вие. Някой трябва да говори от тяхно име. — Челюстта му се издаде напред. — Аз ще стана говорителят на мъртвите. — Донатели погледна стенния часовник. — Става късно, мистър Остин. Имате ли къде да пренощувате?
— Мислех си за някой хотел.
— Няма нужда. Ще нощувате тук, като мой гост, а утре ще закусим заедно. За вечеря ще приготвя нещо специално с пресни домати и тиквички от градината.
— Няма как да откажа подобна покана.
— Добре. — Донатели наля още по глътка и вдигна чашата си. — И тогава, след като сме хапнали и изпили виното си, ще потърсим начин да покажем на тези хора, какво значи да си имаш работа със сицилианец.
←83
La Cosa Nostra — (итал.) наше дело — наименование на италианската мафия в САЩ.
32.
Сан Антонио, Тексас
Като американец от мексикански произход, Завала изпитваше смесени чувства към най-голямата светиня на Тексас. Възхищаваше се от куража на защитниците на Аламо, мъже като Бък Тревис, Джим Боуи и Дейви Крокет, чиито имена бяха издълбани на паметната плоча на «Аламо пласа». Същевременно му беше жал за избитите по време на обсадата, поради некадърното командване на Санта Анна, 1550 мексикански войници. Тексасците загубват 183 души. Мексиканците губят Тексас.
Повъртя се около черквата, единствен материален спомен от огромната някога крепост, разгледа музея и използва остатъка от следобеда да наблюдава хората в едно кафене. В шест и половина вече паркираше наетата кола в подземния гараж на «Тайм куест». Забеляза местата, маркирани за «Халкон индъстриз». Паркира колкото може по-близо до тях, после мина пред два асансьора — един обществен и друг с надпис «Частен», и застана на пост в сянката на дебела бетонна колона. В седем и пет от главния асансьор се показа Мелъди и закрачи към колата си. Завала пак съжали, че не може да отиде на среща с тази прекрасна жена, но се налагаше да изостави подобни мисли. Трябваше му бистра глава за първата среща със сеньор Халкон.
Бдението му беше на път да го възнагради. Малко след като си отиде Мелъди, един черен линкълн безшумно се плъзна пред вратата с надпис «Частен». Почти на секундата, тя се отвори и от нея се показа човек.
Завала фокусира своя никон върху високия мургав мъж, който излезе от асансьора и с елегантна грациозност тръгна към колата. Халкон. Преди да влезе в лимузината, Завала направи няколко снимки. Насочи обектива към шофьора, който придържаше вратата отворена. Бе облечен в тъмен костюм, а бялата му коса бе остригана по военному ниско. Беше висок и широкоплещест, с внушителна мускулатура, макар че беше поне на седемдесет. Завала успя да го снима само веднъж, преди белокосият да зашари с поглед из гаража, сякаш бе чул едва доловимия шум от електромоторчето за пренавиване. Завала се разтвори в сянката и не посмя дори да диша, преди да се хлопне вратата и лимузината да потегли.
За част от секундата образът на белокосия в окуляра на фотоапарата бе оставил отпечатък върху ретините му. Облегна се на студения бетон, все още невярващ на очите си. Човекът от Аризона. Сигурен беше. Въпреки гладка избръснатото лице и скъпия костюм. Само че, тогава човекът на Халкон носеше работни дрехи, дълга коса и гъста бяла брада. Имаше съпруга, впоследствие загинала и се представяше с името Джордж Уингейт.
След като възвърна самообладание, Завала се впусна към колата. Последва лимузината, пускайки две-три коли между нея и своя обектив. Излязоха от града на магистрала в северозападна посока. Един след друг пазарните центрове и предградията оставаха назад. Равнината постепенно отстъпи място на заоблени хълмове и гори.
Завала караше много назад, като едва забелязваше лимузината, поела със скорост много над позволената, след като излезе от населените места. След около час, когато започна да се смрачава, излязоха от магистралата на двулентов път с доста слабо движение. Завала остана още по-назад. Не след дълго забеляза червената светлина от стопове и линкълнът изчезна. Завала намали, докато фаровете му осветиха малък пластмасов рефлектор, сочещ един черен път. Отмина го, за да остави впечатление, че отива другаде, а след няколкостотин метра направи обратен завой и се върна.