←84
Silencio — (исп.) тишина.
←85
Тонзура — обръснато кръгло петно на темето на католическите монаси и свещеници.
←86
Рвение — старание, усърдие, залагане.
34.
Юкатан, Мексико
Юкатанският хамак изобщо не бе замислен за хора с габаритите на Пол Траут. Плетеното на ръка съоръжение беше предназначено за дребните фигури на маите. Когато не избиваше комари, Траут прекарваше времето в търсене на място за крайниците си, които висяха към пръстения под на индианската колиба. Облекчението дойде с първите мътни лъчи на зората. Измъкна се от мрежата, оправи, колкото можа, намачкания си костюм, схвана, че не е в състояние да направи каквото и да е за еднодневната си брада, и хвърлил поглед към Моралес, който хъркаше в друг хамак, се измъкна в утринната мараня. Прекоси царевичната нива до края на гората, където, легнал на една страна, хеликоптерът приличаше на умряло морско конче.
Пилотът се опита да се приземи с помощта на последните бензинови пари в резервоара, но машината се вряза в зеления балдахин на дърветата, който изглеждаше от високо така измамливо мек. Корпусът премина през върхарите с ужасен грохот от счупени клони и смачкан метал.
На Траут му излезе въздухът. Пилотът си удари главата и загуби съзнание. Моралес бе леко замаян. Руис, събуден от удара, седеше объркан. Моралес и Траут измъкнаха пилота, който се съвзе от чистия въздух. Лактите и коленете на всички бяха охлузени, но сериозни наранявания нямаше. Траут беше доволен, че Руис бе оцелял — можеше да се окаже полезен източник на информация при издирването на Гемей.
С ръце на хълбоците, Траут разглеждаше хеликоптера и клатеше учудено глава. Дърветата бяха омекотили удара. Конструкцията за кацане беше смазана, главното витло, както и това отзад, бяха останали в историята, но корпусът, по някакво чудо, беше цял. Траут почука по него. Вътре се чу шум. Пилотът, който предпочете да прекара нощта в хеликоптера, се измъкна, протегна се и измуча в прозявка. Този шум събуди Руис, легнал на земята, закопчан с белезници за машината. Примигна сънливо срещу Траут. Комарите, изглежда, не го притесняваха. Да смърдиш на кочина, си има и своите предимства, си помисли Траут. Обиколи хеликоптера и отново си каза, че са имали голям късмет. Преброи седем дупки от куршуми, включително една в резервоара.
Малко след като машината тупна на земята, през царевичната нива се зададе човек. Живеещ наблизо индианец беше станал свидетел на катастрофата. Поздрави ги с дружелюбна усмивка, под сламената си шапка. Изглеждаше невъзмутим, сякаш тук всеки ден падаха от небето непознати мъже. Пилотът направи бърза оценка на щетите и установи, че радиото не върши работа. Последваха селянина до колибата му, където жена му им предложи храна и вода, а четири дребни дечица ги наблюдаваха подозрително от далеч.
Моралес си поговори със селянина надълго и широко и после се обърна към Траут:
— Попитах го дали наблизо има селище с телефон. Казва, че някакъв свещеник в недалечно село разполагал с радиостанция. Щял да отиде дотам за помощ.
— Къде се намира селото?
Моралес поклати глава.
— На един ден път. Ще пренощува и ще се върне утре.
Притеснен за Гемей, Траут се ядоса от това забавяне, но нямаше какво да направи. Съпругата на селянина зави храна в една памучна кърпа, а мъжът ѝ се изкатери върху сиво магаре, махна за довиждане на семейството си и пое към своето велико приключение. Траут гледаше как клетото магаре се мъкне по пътеката и се помоли да му стигнат сили за дългия път. Жената предложи своя дом на гостите, като съобщи, че ще нощува у роднини. Докато Траут и пилотът стигнат колибата, за да видят дали Моралес е станал, тя се бе върнала. Приготви тортили и фасул за всички.
След закуска Траут занесе няколко тортили на Руис. Моралес отключи белезниците, но остави краката на разбойника вързани. Той лакомо излапа храната и запафка с благодарност предложената му от Моралес цигара. Катастрофата бе прогонила охотата му да се хили нахално и когато Моралес му зададе куп въпроси, той отговори с готовност.