Огромният червено-бял димоход се бе откъснал и бе открил широка квадратна шахта към машинното отделение. Други отвори показваха горната част на голям брой стълбища. Надстройката бе рухнала и представляваше безформена купчина отломки на дъното. Без характерните си очертания «Андреа Дориа» приличаше повече на баржа, отколкото на пътнически кораб. Едва когато стигнаха останките на рулевата и забелязала масивните бити, огромните корпуси на винчовете и кнехтите, непокътнати на бака, те усетиха, че това е било огромен презокеански кораб. Трудно беше да се повярва, че съд с подобни размери изобщо може да потъне, но така са говорели и за «Титаник», спомни си Остин.
Мълчаха с благоговението на опечалени участници в погребение, но Остин наруши тишината:
— Така изглеждат тридесет милиона долара, след няколко десетилетия на морското дъно.
— Голяма пара, за някакъв си преоразмерен рибарски кош — отбеляза Завала.
— И това е само за коритото. Не броя обзавеждането, произведенията на изкуството и четиристотинте тона товари. Гордостта на италианския граждански флот.
— Не мога да го проумея — каза Завала. — Знам за гъстата мъгла, но и двата кораба са имали радари и външни наблюдатели. Как са могли, от всички милиони квадратни мили в океана, да си изберат едно и също място по едно и също време?
— Лош късмет, сигурно.
— Не биха се справили по-добре, даже и ако следваха предварително определен курс за сблъскване.
— Петдесет и двама загинали. Двадесет и девет хилядитонен кораб на дъното. «Стокхолм» тежко повреден. Товар за милиони загубен. Това се казва планиране.
— Да не искаш да кажеш, че и това е една от неразгаданите тайни на морето?
— Защо, ти да не би да си я разгадал?
— Не съм — каза Завала с въздишка, която изсъска в слушалките. — Сега накъде?
— Да хвърлим един поглед на «дупката на Гимбъл» — предложи Остин.
Минито изви с грациозността на манта108, пое към носа и спря около средата на левия борд, над назъбен четириъгълен отвор.
Дупката на Гимбъл.
Големият два и половина на шест метра отвор беше наследството на Питър Гимбъл. По-малко от двадесет и осем часа след потъването на «Дориа», Гимбъл и още един фотограф на име Джоузеф Фокс, се спускат до кораба и го изследват в продължение на тринадесет минути. Това слага началото на Гимбъловата мания. През 1981 година той организира експедиция, която използва въздушен звънец109 и подводни технологии. Водолазите изрязват отвор към фоайето на първа класа, за да се доберат до сейф, в който би трябвало да има скъпоценности за около милион долара. Сред огромна шумотевица, сейфът бил отворен пред телевизионни камери, за да обогати водолазите с неколкостотин долара.
— Прилича на порта в хамбар — присмя се Завала.
— Тази порта са я рязали с магнезиеви електроди цели две седмици — отвърна Остин. — Ние не разполагаме с толкова време.
— Може би по-лесно ще извадим цялото нещо. Щом НАМПД успя да извади «Титаник», това тук ще е детска игра.
— Не си първият, който го предлага. Има цял куп идеи. Сгъстен въздух, балони с хелий, кесони110, пластмасови пресовки. Даже и топки за пинг-понг.
— Тоя, дето е предложил топките, трябва наистина да е имал cojones111 — подсвирна Завала.
Остин изстена при тая испанска двусмислица.
— Ако оставим настрана изтънчената ти забележка, какво ще кажеш за всичко това тук?
— Мисля, че някой ни е отменил, при отварянето на входа.
— Съгласен съм. Дай да се вдигнем, да видим какво мислят останалите.
Завала вдигна палец, погали лоста и вдигна носа на подводницата. Докато мощните ѝ пропелери я тласкаха към повърхността, Остин погледна надолу, към чезнещия в мрака белезникав призрак. Някъде в огромния му търбух се криеше ключът към загадката на серия жестоки убийства. Остави мрачните си мисли, когато Завала раздра тишината с «Градината на октоподите» на испански. Остин благодари на небесата за краткостта на това потапяне.
«Дийп Фланг» изскочи на повърхността сред фонтани пяна. През стичащата се по плексигласа вода, на около петдесет метра от тях се виждаше сив кораб с бяла надстройка. Под водата миниподводницата беше пъргава като хамсийка. На повърхността плоскостите ѝ реагираха на всяка вълничка, издухана от лекия бриз. Остин не страдаше обикновено от морска болест, но сега го бе обзело особено усещане и се зарадва, когато корабът започна бързо да скъсява разстоянието помежду им.