— Това е добре. Ние малко бързаме, така че не разполагаме с много време — каза Остин.
Макгънти се усмихна. Доста самонадеяно.
— Ще видим. Все пак трябва да призная, момчета, че имате дупе. Какво точно търсите, брониран камион в трюма? Доста ще се озорите. Особено пък, като не познавате кораба. — Поклати глава. — Бих искал да ви помогна, но моето водолазно поприще принадлежи на миналото. Би трябвало да имате водач.
Остин забеляза един син корпус да се изнизва покрай илюминатора. На носа му пишеше «Майра».
— Извинете, капитане! Мисля, че водачът току-що пристигна.
←100
Фатом — (мор.) прибл. 180 см
←101
Жълта подводница — един от хитовете на английския състав «Бийтълс» от шестдесетте години.
←102
Muchacho — (исп.) в случая момченце.
←103
Батискаф — съд за проникване на голяма дълбочина, който потъва с помощта на собственото си тегло, а изплава, след като изхвърли баласт.
←104
Одометър — уред за измерване на изминато разстояние.
←105
Халоген — халогенна лампа.
←106
Сонар — апарат за подводно определяне на предмети във водата.
←107
Левиатан — библейско морско чудовище, приемано за кит или змей.
←108
Манта — голяма плоска морска риба, с овална форма.
←109
Въздушен звънец — съоръжение за проникване на големи дълбочини с форма на камбана, отворено отдолу; водата не може да влезе, понеже я спира съпротивлението на изпълващия го въздух.
←110
Кесон — ламаринен, бетонен или дървен сандък, приспособен за работа под вода, като в него се вкарва сгъстен въздух за дишане и изтласкване на водата.
←111
Cojones — (исп.) топки, тестикули. Игра на думи: «имам топки» означава стиска ми, куражлия съм.
←112
Алкатраз — островче в залива на Сан Франциско с разположен върху него едноименен затвор (отдавна недействащ), символ на затворите изобщо.
←113
Трал — дънна рибарска мрежа, действаща на принципа на влачене, «тралене».
40.
Джорджтаун, Вашингтон
— Гемей, може ли за минутка? — извика Траут от кабинета си. Беше се надвесил над монитора на своя компютър, вперил поглед в огромния дисплей, използван за графиките, които изграждаше във връзка с различните си дълбокодънни проучвания.
— Ъхъ — измуча приглушено Гемей откъм другата стая. Лежеше по гръб, върху скеле, импровизирано от тясна дъска и две бояджийски стълби, високо над пода, като някакъв йога в транс. Двамата с Пол постоянно променяха интериора на тухлената си къща в Джорджтаун. Руди Гън ѝ бе наредил да си почине няколко дни, преди да се яви в службата. Обаче, щом се прибра у дома, тя се нахвърли върху един поизоставен проект и сега рисуваше по тавана гирлянди свежи цветя.
Влезе в кабинета, като си бършеше ръцете с парцал. Носеше стари джинси и работна блуза. Тъмночервената ѝ коса бе натъпкана под бяла шапка с инициалите на фирма за бои. Цялото ѝ лице беше в червени и зелени петна, ако не се смятат оставените от предпазните очила чисти кръгове около очите.
— Приличаш на абстрактна картина от Джексън Полок — отбеляза Траут.
Тя избърса малко пурпурна слюнка от устата си.
— Как е изписал тоя Микеланджело Сикстинската капела, умът ми не го побира. Аз едва изтраях час и съм цялата схваната.
Траут надникна иззад несъществуващите си очила и се разля в благодушна усмивка.
— Какво стана със сваляческата ти физиономия? — попита подозрително Гемей.
Той обхвана тънкия ѝ кръст и я привлече по-близо. Докосваше я при всяка възможност, откак се бяха прибрали, сякаш се боеше, че отново може да изчезне в джунглата. Времето, докато я нямаше, беше кошмарно за него, но сдържаността му на янки не допускаше да си го признае открито.
— Мислех си колко си секси с това омазано лице.
Гемей прокара нежно пръста през косата му и я разроши на челото.
— Вие, извратените типове, винаги знаете как да завъртите със сладки приказки главата на някое момиче. — Погледът ѝ попадна на екрана. — Затова ли ме повика?