— Дотук с внезапните романтични пристъпи. — Той посочи монитора. — Да, кажи ми какво виждаш.
Тя се облегна на рамото на Пол и присви очи към екрана.
— Безмозъчно същество. Виждам осем глави, чиито фантастични черти са предадени с най-големи подробности. — Гласът ѝ стана научно сух, подобно монотонното гъгнене на патоанатом, който диктува хода на извършвана в момента аутопсия. — На пръв поглед, профилите изглеждат идентични, но след по-внимателно вглеждане откривам незначителни различия, главно в челюстите и устата, но също така и във формата на черепната кутия. Как се представям, Шерлък?
— Вие не само гледате, но и наблюдавате, драги ми Уотсън114.
— Елементарно, скъпи ми приятелю. Кой е рисувал тая скици? Те сами по себе си са произведения на изкуството.
— Уважаваният доктор Чи, човекът с много дарования.
— Достатъчно добре опознах добрия професор, за да не се изненадвам от каквото и да е, направено от него. Откъде си ги взел?
— Чи ми ги показа, докато бях в Харвард. Помоли да ги видиш и ти. Спомни си за археоложката ти квалификация, преди да се заемеш с биология. Но най-вече искаше да ги погледне неизкушено око. — Траут протегна назад дългото си тяло и сключи пръста на тила си. — Аз съм морски геолог. Мога да правя всякакви красиви неща с тия работа, но те нищо не ми говорят.
Гемей притегли един стол до съпруга си.
— Погледни на нещата така, Пол. Не е по-различно, отколкото, ако някой ти донесе камък от морското дъно. Какъв би бил първият ти въпрос в тоя случай?
— Много просто — откъде го е взел?
— Браво! — Тя го потупа по бузата. — Същото става и в археологията. Културата на маите не е била моя проблематика, преди да стана биолог, но ето първия ми въпрос — откъде са дошли тия релефи.
Траут посочи екрана.
— Тази глава е от мястото, наричано от Чи МТИ. Там, където за първи път сте се сблъскали с чиклеросите.
Гемей усети тръпки по гърба си при мисълта за прежурящото слънце, гнилия дъх на джунглата и небръснатите, враждебни мъже.
— А останалите?
— Всички са от различни места, посещавани от Чи.
— Какво го е накарало да подбере точно тези, ако изключим обстоятелството, че са почти идентични?
— Местонахождението. Всички са взети от обсерватории с фризове с изобразени кораби, които може да са, а може и да не са финикийски.
— Интересно.
— Ъхъ. И професорът така си помислил. Корабната тематика ги обединява.
— Какво означава всичко това?
— Не знам — сви рамене той. — Боя се, че познанията ми по централноамериканска цивилизация спират дотук.
— Да се обадим на професор Чи.
— Току-що звънях. Няма го в кабинета му в Мексико сити. Бил там, но вече нямало да се появи.
— Нека позная. Казали са ти, че е сред природата.
— Оставих му съобщение — кимна в съгласие Траут.
— Няма да миряса вече, откак си върна «Хамера». Ами Орвъл?
— Смахнатият професор? Точно него имах предвид. Исках първо да ти покажа всичко, да не би да те озари някакво вдъхновение.
— Обади се на Линъс Орвъл. Това казва моето вдъхновение.
Траут порови в паметта на мобифона си и натисна номер.
Когато Орвъл се обади, пусна линията през усилвателя.
— А, Мълдър и Скъли — каза Орвъл, намеквайки за двойката детективи на ФБР от популярната телевизионна серия. — Какво става с Досиетата Х?
С най-сериозния тон, който можа да скалъпи, Траут каза:
— Намерихме неопровержими доказателства, че тия тайнствени кораби произхождат от изчезналия континент Му.
— Майтапите се! — остана без дъх Орвъл.
— Да, майтапя се. Просто ми е приятно да произнасям тая думичка, Му.
— Му-у-у тогава и за вас, Мълдър. А сега ми кажете истинската причина за този разговор.
— Искаме мнението ви относно скиците, оставени от доктор Чи на Пол — каза Гемей.
— А, Венерините релефи.
— Венерини?
— Да, поредица от осем. Всяка фигура представлява превъплъщение на бога Венера.
Гемей погледна гротескните профили с издадени напред челюсти и изпъкнали чела.
— Винаги съм приемала, че богинята на любовта е нежно девойче, излязло от морската пяна върху раковина.
— Това е, защото сте се оставила да ви промиват мозъка с представите на Ботичели и са ви губили времето с класически науки, преди да напуснете Храма на тъпаците. При маите Венера е мъж.
— Ама че мъжки шовинизъм!
— Само донякъде. Що се отнася до човешките жертвоприношения, маите са убедени последователи на идеята за равенство на половете. Венера символизира Кетцалкоатл или Кукулкан. Пернатата змия. Всичко се преплита тук. Аналогия с раждане и прераждане. Както и Кетцалкоатл, Венера изчезва в хода на своя цикъл, за да се появи после отново.