— Разбирам — обади се Траут. — Маите пълнят храмовете си с изображения на бога, за да го умилостивят и да го върнат обратно.
— Отчасти е така, да, подмазване пред голямата клечка. Трябва да разберете как архитектурата им се вплита в тяхната религия. Постройките им много често са ориентирани по различни ключови точки, като например равноденствие, слънцестоене или изчезването и появата на Венера. Звезден калкулатор, един вид.
— Професор Чи сравни обсерваторията в МТИ с компютърен хардуер, а гравюрите по стените — със софтуер. Той предполагаше, че това е част от някакво цяло, тъй както отделната верига е част от компютъра.
— Да, той разви теорията си и пред мен, но тая резбована кула има още хляб да яде, преди да стане клонинг на IBM.
— Но все пак е възможно кулата и подобните ѝ да са части от общ план? — настоя Гемей.
— Не ме разбирайте погрешно. Маите са изключително интелигентни и винаги крият по някоя изненада. Те често ориентират дворцови порти и улици съобразно положението на слънцето и звездите в различно време на годината. Видите ли, предсказването на движението на Венера би осигурило на един жрец колосална власт. Този бог дава на селяните инструкции от жизнено значение — кога да сеят, да жънат, кога настъпва дъждовният сезон. Прочутият Каракол в Чичен Итца е снабден с прозорци, които са в една линия с Венера в различни периоди от цикъла ѝ.
— Но върху Каракол няма рисунки на кораби, ако правилно си спомням — обади се Гемей.
— Има ги само върху тия осем кули. Венера изчезва за осем денонощия по време на цикъла си. Опасен феномен, ако разчитате на небесното светило, за да вземете важни решения. И тогава жреците мятат няколко девойчета в някоя дупка, заемат се с малко творческо кръвопускане и всичко си идва на мястото. Като споменах кръвопускане, та се сетих — имам час след малко. Не можем ли да продължим по-късно тази забележителна дискусия?
Гемей не бе свършила.
— Казвате, че Венера изчезва за осем денонощия. И храмовете с кораби са осем. Това съвпадение ли е?
— Чи не мисли така. Трябва да вървя. Нямам търпение да разкажа на студентите за хората от Му.
Телефонът щракна. Пол взе една тетрадка.
— Беше информативно. Дай да видим с какво разполагаме! Имаме осем обсерватории — храмове. Всяка от тях е свързана по някакъв начин с цикъла на Венера. — Траут отбеляза нещо. — Тези постройки са посветени на една и съща тема, пристигането на кораби, които е възможно да са били финикийски и да са докарали някакво съкровище. Едно смело предположение: Обсерваториите и Венера имат нещо общо с това съкровище.
Гемей се съгласи. Тя взе тетрадката и очерта напосоки осем кръга.
— Да кажем, че това са храмовете. — Тя свърза с линии кръговете и се загледа в драсканицата. — Тук има нещо — реши Гемей.
Пол погледна и каза:
— Прилича на паяк — дюстабанлия.
— Това е, защото мислиш със земни категории. Виж сега! — Нарисува две звезди до ръба на листа. — Издигни се над земята. Да приемем, че това е Венера в екстремалните си позиции на хоризонта. Оня храм, който видях в МТИ, имаше два тесни процепа, като бойници в крепост. Ето какво се вижда, ако теглиш една линия от прозореца до едната екстремна позиция. Ето сега и от другия прозорец. — Доволна от резултата на художествените си усилия, тя прокара линии от всички обсерватории до двете точки на Венера.
Тикна грубата мрежа под носа на Пол.
— Сега пък наподобява уста на алигатор, който се готви да вечеря — обясни той.
— Може би. А може би на гладна змия.
— Ти още ли си мислиш за оная змия?
— И да, и не. Доктор Чи носи един амулет на врата си. Нарича го пернатата змия. Точно него ми напомня това тук. Пастта на Кукулкан.
— Даже и да има нещо вярно в това, трябват ти точните координати на обсерваториите. Жалко, че докторът е навън.
Гемей го слушаше с половин ухо.
— Току-що ми дойде нещо наум. Оня говорещ камък, дето го търсят Кърт и Джо. На него нямаше ли някаква диаграма?
— Май да. Дали няма връзка?
Траут взе телефона.
— Ще оставя съобщение за Чи да ни звънне веднага, щом може. После ще се обадим на Кърт да му кажем, че може би си открила нещо.
Гемей отново разгледа драсканицата.
— Да, но какво?
←114
Шерлок и Уотсън — двамата главни герои от поредица детективски романи на А. Конан Дойл.
41.
Плитчините край остров Нантъкет
Моторната яхта, която описваше кръгове около влекача, спря недалеч от него и остави машината си на празен ход. Под американското знаме на мачтата ѝ, се вееше бяло-червено-зеленият трикольор на Италия. Слабата среброкоса фигура на Анджело Донатели се показа от кабината и махна с ръка.