Другите около масата кимнаха.
— Добре — каза Донатели с видимо облекчение. Макар че в каютата беше прохладно, челото му лъщеше от пот, а на слепоочието му пулсираше вена.
— Бихте ли ни казали къде точно в гаража видяхте бронирания автомобил? — попита Остин.
— Разбира се, ето тук, в този ъгъл. — Сицилианецът поиска молив и отбеляза едно Х. — Бяха ми казали, че в гаража има девет коли, сред които и онази фантазия, построена от италианците за Крайслер. — Усмихна се сдържано. — Така и не намерих оня крик, за който бях тръгнал.
— Имаме намерение да влезем през бордовата врата на гаража — каза Остин.
Донатели кимна.
— Колите можеха да влизат в гаража направо от кея. Мисля, че планът ви е добър, но не разбирам много от тия неща — сви рамене той.
Становището на капитан Макгънти беше по-еднозначно. Преди няколко минути го бяха извикали на корабния телефон. Сега се бе върнал край масата и поклати глава:
— Надявам се, че не сте тръгнали за зелен хайвер, момчета. Виждам голям проблем право пред носа си.
— Това може би е, меко казано — обади се Остин. — Учудвам се, че изобщо може да видите друго, освен проблеми.
— Този май е най-големият. Знам момчета, които са влизали в този трюм. — Капитанът почука с пръст върху дясната страна на гаража. — Всичко тук, юли, камиони, товари, всичко се е струпало върху тази страна, легнала на дъното. Вашият брониран камион може да се окаже под тонове боклуци. Хора, които са влизали вътре и са виждали футуристичната кола на Крайслер, не са могли да стигнат до нея, защото всичко е фрашкано с огънати трегери и смачкани преградни стени. Ако тръгнете с «анцузи», опасността да се заклещите някъде е голяма.
Остин си даваше сметка, че тази може да се окаже една от най-трудните задачи в пъстрата му кариера. По свой начин по-трудна от изваждането на иранския контейнеровоз или на руската подводница.
— Благодаря за предупреждението, капитане! Моето намерение е да подходим към въпроса, сякаш търсим нещо в голямо корабно гробище. Нещо като дъното на Ийст Ривър. Може би сте прав. Може би задачата е непосилна. Но мисля, че трябва да се хвърли един поглед. — Остин се усмихна. — Току-виж сме намерили крика на мистър Донатели.
Макгънти избухна в мощен смях.
— Е, ако е за зелен хайвер, зеленото е любимият ми цвят. Какво ще кажете да пием за нашия успех?
Донатели отвори грапата и сипа на всички с професионална елегантност, която не го бе напуснала.
— Между другото, обадиха се момчетата от въздушния звънец долу — каза Макгънти. — Готвят се да прорежат корпуса. Казах им да подготвят нещата и да вървят да почиват. Утре заран ще свършите работата.
— Да пием за невъзможните задачи и загубените каузи — вдигна чашата си Остин.
Тихият смях заглъхна отведнъж, когато Донатели тържествено вдигна високо своята чаша:
— За «Андреа Дориа» и душите на всички, които намериха смъртта си на борда му.
Пресушиха чашите си в мълчание.
←115
Bene — (итал.) добре.
42.
Животът никога не беше еднообразен за сребролюспите риби ята, самонастанили се в луксозните каюти на «Андреа Дориа», стрували хиляди лири на първоначалните си обитатели. Но нищо не би могло да подготви жителите на този призрачен, синкав свят за пристигането на двете най-странни рожби на дълбините. Облите им тела бяха покрити с лъскава жълта кожа. Гърбовете им бяха защитени с черни раковини. В средата на кръглите им глави се мъдреше едно-единствено око. От долния край на тумбестите им тела стърчаха по два израстъка. Други два, по-къси и с пипала накрая, се подаваха от горния край. Най-интересни бяха тихо бръмчащите плавници — по един от всяка страна.
Съществата висяха в пространството, като балони над парад. Тихият смях на Завала се чу в слушалките на Остин.
— Казвал ли съм ти колко много приличаш на човечето на Мишлен116?
— След вечерята с Макгънти снощи, нищо не може да ме учуди. Анцугът ми стяга около пояса.
Твърдият подводен костюм е бил наречен така, вероятно от някой късоглед. «Анцугът» всъщност представляваше скроена по тялото подводница. Кованата алуминиева обшивка си беше подводен корпус. Реактивните дюзи за придвижване, по вертикала и хоризонтала, се управляваха с краката Снабдени с инсталации за рециклиране на дихателната смес, костюмите осигуряваха шест до осем часа престой под вода, плюс четиридесет и осем — поддържане на жизнените функции при злополука. Съоръжението тежеше близо половин тон, но във водата — не повече от четири килограма. То даваше възможност за лесно придвижване, дълъг подводен престой и отстраняваше необходимостта от декомпресия. Основен недостатък беше обемът. Да се мине с него по маршрута на Донатели би било самоубийство. Щяха да се омотаят в жици още в първите минути.