Докато изработваше плана за подводните работи, Остин се запозна с всички предишни опити, успешни или не. Стигна до заключението, че подходът на Гимбъл е бил правилен. Експедицията от 1975 опитва с подводница, но тягата ѝ се оказва слаба, за да се справи с течението. Въздушният звънец, използван като асансьор и работна база, бил с неправилно изчислен баласт и трудно се поддавал на управление. Остин беше впечатлен от обстоятелството, че при използване на надводна техника посредством «пъпна връв» са били постигани сериозни резултати, въпреки крайно неблагоприятните външни условия. Всъщност именно така са успели да проникнат в гаража. Експедицията на Гимбъл от 1981 била по-добре подготвена. Въздушният звънец работел както трябва. Въпреки пречките от всякакъв вид, включително и отвратителното време и течение, което преплитало «пъпните» връзки, водолазите успели да намерят сейфа и да го закачат за крана.
В крайна сметка, Остин се спря на комбинация от твърди костюми и «пъпна» техника. Организира сравнително добре екипирана експедиция. От баща си получи «Морският дявол» с екипажа му. Гън проучи изследователските планове на НАМПД и съумя да достави въздушен звънец и бордова барокамера с истински душове и легла в нея. Миниподводницата, с разнообразните си функции, беше неочакван плюс. Най-важна придобивка бяха шестимата водолази, пристигнали с цялата си техника, по въздуха от Вирджиния. Едва стъпили на борда на «Морският дявол», те се заеха да подготвят пробив в корпуса на кораба, като работеха непрекъснато на смени.
Времето на плитчините оправда репутацията си. Когато Остин и Завала се измъкнаха от леглата тая сутрин, въздухът беше прозрачен. Къдравите вълнички бяха изчезнали и океанът приличаше на огледало. Полираната му повърхност отразяваше накацалите по нея морски птици. Чифт черни плавници разрязаха водата. Делфини. Според Макгънти те носеха късмет и държаха акулите настрана. Течението на повърхността бе един възел. Капитанът предсказа гъста мъгла и усилване на течението, но щяха да се справят.
Затворени в тежките костюми, двамата от НАМПД бяха спуснати във водата с помощта на кран. В продължение на няколко минути, изпробваха екипировката си под самото водно огледало. Рамото на крана отново се подаде над борда и спусна дебело стоманено въже, разклонено на четири по-тънки, завършващи с яки стоманени куки. Хванаха ги здраво с механичните ръце! Вертикалните дюзи ги потопиха в индигото на океана с тихо жужене. «Морският дявол» беше закован точно над корпуса, с помощта на четири котви — две откъм носа и две откъм кърмата, като към всяка водеше стометрова, потънала в пясъка верига. Това бе жизнено необходимо. Иначе въздушният звънец щеше да се люлее като махало.
Макар че твърдите костюми бяха снабдени със светлини, а и те носеха фенерчета, изкуственото осветление се оказа излишно. Видимостта беше поне девет метра и смътните очертания на кораба се открояваха на фона на по-светлото дъно. Насочиха се към мястото, където част от корпуса проблясваше в студена, пулсираща светлина.
В средата на трептящото синкаво петно, двама водолази се бяха вкопчили в катурнатата лява страна на кораба, като насекоми в дънер. Единият бе коленичил и работеше с горелка за рязане, а другият следеше шланга, който ѝ подаваше гориво, както и за общото състояние на нещата. Двамата бяха спуснати с помощта на воден звънец, който им служеше за асансьор и подводно убежище.
Самият звънец беше закачен на края на спуснато от палубен винч на «Морският дявол». Стоманено въже и висеше на няколко метра над корпуса. Имаше формата на пропанов лагерен фенер. Четирите му страни бяха леко извити към ръбовете, а горната част бе сплескана, за да осигури отвор за носещото въже. Малко под него, в съоръжението влизаше комуникационен кабел, който осигуряваше и енергия. Към външната страна на корпуса бяха прикрепени резервоари за дихателна смес и гориво за горелката. Долната част на звънеца беше отворена, но водата не можеше да нахлуе в него поради съпротивлението на въздуха. През отвора, към водолазите се виеха като змии «пъпните» върви, които ги снабдяваха с дихателна смес и топла вода за двойните костюми. Всеки от двамата имаше на гърба си аварийна дихателна бутилка.
Водолазите работеха над очистен от анемониите участък от стоманената обшивка, върху който личеше черната корабна боя. Високата температура на дъгата от магнезиевия електрод бе очертала около правоъгълната гаражна врата дълга, обезцветена ивица. Вторият водолаз забеляза приближаващите жълти балони. С бавно движение, станало навик, в течение на дългата работа под вода, той пое краищата на стоманеното въже от Остин и Завала. Хората от НАМПД можеха да се свързват помежду си и с кораба, но не и с двамата водолази тук, освен в звънеца. Това не тревожеше Остин, доколкото всеки елемент от плана бе преповтарян много пъти от всички участници, а мълчаливите знаци бяха достатъчно изразителни.