Черното туловище беше проядено от ръжда, гумите се бяха разкашкали в противна трепереща маса. Никелираните части бяха запазили помътнял блясък, но камионът си бе останал цял. След като направиха толкова подробен оглед, колкото условията позволяваха, Остин и Завала напуснаха трюма. Другите водолази се бяха оттеглили в звънеца и Остин не ги осъди за това. Тяхната подавана дихателна смес се вдишваше осем пъти по-трудно от неговата.
— Кажете на Донатели, че открихме камиона — обади се Остин на Макгънти.
— Дявол да го вземе! Сигурен бях, че ще се справите. Достъпен ли е за изваждане?
— С малко късмет и подходящи инструмента. Приготвил съм ви списък за пазаруване.
Остин бързо издиктува какво му трябва.
— Добре. Ще спуснем нова смяна. Ще ви донесат всичко, каквото трябва.
Звънецът се издигна към повърхността и двамата водолази в него отстъпиха местата си на други двама, които излязоха от барокамерата. Когато звънецът се спусна отново, към стените му бяха прикрепени исканите от Остин инструменти. Преди да напуснат кораба, новите водолази бяха инструктирани от Остин по радиото. Те се измъкнаха изпод долния ръб на звънеца и доплуваха до отвора. Остин и Завала влязоха първи. Другите ги последваха, помъкнали отзад животоподдържащите маркучи. Единият носеше оксиженова горелка.
Остин съжали за липсата на директна аудиовръзка. Много му се искаше да чуе коментарите на двамата, когато зърнат увисналия от стената камион. Но и удивените им жестове му бяха достатъчни. След като приключиха с тях, двамата се заловиха със задната врата. Тя не поддаде нито на лоста, нито на механичните ръце на твърдите костюми.
Донатели бе казал, че убийците, ликвидирали охраната на камиона, просто захлопнали вратата. Тя по-скоро бе блокирана от ръжда, отколкото заключена, помисли си Остин. Горелката лумна и водолазът насочи подобния на скалпел пламък към бравата и пантите. Посипа се водопад от ръжда и искри. Отново опитаха с лоста, като и двамата водолази го натиснаха с гърбовете си. Вратата падна и кафеникав облак се размина с нахлуващата навътре вода, за да обгърне четиримата мъже. Когато той се уталожи и водата стана що-годе прозрачна, Остин приближи ръба на отвора и огледа вътрешността на камиона с помощта на фенерчето си.
Всичко бе затрупано от метални касети, изпопадали от стелажите на колата. Водата бе отмила остатъците от дрехи, коси и разложена плът и голите черепи се хилеха в светлината на лъча, сякаш току-що изстъргани. Костите се бяха струпали в едната страна на помещението, размесени с всичко останало. Остин направи място на партньора си. Завала остана за малко безмълвен. После каза:
— Прилича на костница в мазето на испанска или мексиканска черква.
— По-скоро на кланица — мрачно уточни Остин. — Паметта на Анджело Донатели е доста добра. Тия касети сигурно са пълни със скъпоценностите, дето са прекарвали. — Насили се да избегне незрящите погледи на черепите. — Ще се оправим с тях по-късно.
Направи знак към другите и те приближиха, за да разгледат камиона отблизо. Когато им обясняваше за каменната плоча, Остин бе добавил:
— Ще попаднете и на малко човешки кости. После ще ви разкажа как са попаднали там. Надявам се, че не сте суеверни.
Мъжете огледаха вътрешността и поклатиха глави, но се окопитиха бързо. Водолазите на НАМПД бяха професионалисти. Те влязоха в камиона и започнаха да разместват кости и касети. Скоро се показа твърдият край на сиво-черен предмет.
Отдавна загубеният говорещ камък.
Докато водолазите разчистваха вътрешността, Остин и Завала се върнаха при звънеца и донесоха полиспаст119, както и края на въжето от бордовия винч на влекача. Костите бяха почтително подредени в купчинка. Касетите бяха отстранени, освен една, оставена да бие на очи. С голяма тържественост единият водолаз я отвори. Светлината заподскача по повърхността на спиращо дъха съкровище от диаманти, сапфири и други скъпоценни камъни.
Остин усети как Завала дълбоко вдишва.
— Това тук трябва да струва милиони.
— Може би и милиарди, ако и останалите касети са същите. Това потвърждава тезата, че не грабеж е бил мотивът за убийствата. — Остин даде знак на водолазите да махнат касетата и закрепи полиспаста за ръба на отвора. Завала носеше примка от стоманено въже. Водолазите я нахлузиха върху камъка, а после прикрепиха въжетата от полиспаста и винча към нея.