Остин знаеше, че усилието на теглене трябва да се приложи точно в центъра на тежестта. Знаеше още, че такова нещо рядко се случва. Това е все едно да съветваш някого да вдига тежест с крака, а не с гърба си. Съветът е добър, но я опитай да го изпълниш в тесен килер или под стълбище! Основното въже се спускаше в трюма, а после под ъгъл влизаше в камиона. Полиспастът щеше да прибави своето усилие и донякъде да приближи посоката му към хоризонталата.
Остин боравеше с много неизвестни. Едно от тях беше теглото на камъка. Всеки предмет се изтласква нагоре със сила, равна на теглото на изместваната от него вода. Остин знаеше, че във водата камъкът ще бъде по-лек, но след като собственото му тегло оставаше неизвестно, голяма полза от останалите знания нямаше. Поискал бе от Макгънти двоен полиспаст с едно въже, което удвояваше теглещата сила. С други думи, бяха направили всичко възможно да компенсират необичайното положение на товара и странните ъгли на придвижването му.
Следващият проблем след измъкването на камъка от камиона, както зъболекар измъква зъб, щеше да бъде възможността той да замине към дъното на трюма. Разрешението се криеше в използването на спасителни пластмасови тръби — сравнително нова технология. Продълговатите найлонови тръби бяха предназначени за изваждане на потънали съдове. Всяка от тях можеше да издигне тон и половина. На практика бяха в състояние да измъкнат целия камион на повърхността.
Водолазите използваха теглещите приспособления, за да довлекат камъка до място, където да имат възможност да прикрепят към него ненадутите балони. Остин разгледа внимателно цялата невероятна система и преди всичко — стоманените въжета, държащи колата към стената, после даде знак. С помощта на идващ от звънеца въздухопровод водолазите вкараха въздух в тръбите, които набъбнаха като кренвирши в тенджерка с вряща вода. Вкарваха въздуха постепенно, докато цялата конструкция стана по-лека от водата. Плочата се издигна като асистентка на илюзионист. Без да откачат основното въже за всеки случай, водолазите изтласкаха камъка извън камиона.
Остин си даде сметка, че това е най-странната сцена, която бе виждал някога. Беше като картина на Дали. Всичко накриво. Черната каменна плоча виси над бездната като летящо килимче в гигантска тъмна стая. Водолазите се полюшват на маркучите си като новоизлюпени саламандри. Охлузеният от морската вода камион виси от стената под прав ъгъл.
Придружени от двете страни от Остин и Завала, които осветяваха пътя с фенерчетата си, водолазите насочваха камъка към отвора. Беше трудна работа поради течението, което минаваше и през останките от разбития кораб, но най-накрая товарът застина точно под отвора.
— Бих искал да мога да кажа на тия момчета каква чудесна работа свършиха — обади се Завала. Опита да изрази с механичната ръка одобрението си, но не се получи кой знае какво. — Май ще трябва да оставя протоколната част, за когато се измъкнем от тия черупки. Което се надявам да стане час по-скоро.
— Само след минути ще предадем цялата работа на капитан Макгънти. Чу ли ме, капитане?
Разговорът между твърдите костюми се предаваше на палубата, за да бъдат там в течение на събитията.
— Чувам, как да не чувам — излая Макгънти. — Чух цялата дандания. Айде, че нямам търпение. Измъкнете това чудо навън, а другото оставете на мене.
След като извадят товара от трюма, Остин и Завала щяха да го насочват до повърхността. Там кранът щеше да довърши работата.
— Как е времето горе? — попита Остин.
— Морето е като тепсия, обаче фабриката за мъгла в Нантъкет пусна допълнителна смяна. Талазите са така плътни, че можеш да си направиш палачинки от тях.
И Остин, и капитанът щяха да се разтревожат още повече, ако знаеха какво се крие в мъглата. Докато се мъчеха да измъкнат каменната плоча от бронирания камион и после вън от трюма, един огромен кораб, чийто сив корпус го правеше почти невидим, приближаваше «Морският дявол» със скорост, позволяваща му да не излиза от настъпващата пелена на мъглата. Странните му форми се простираха на сто и осемдесет метра дължина. Носът му бе издигнат и остър. Кърмата широка. Движеха го шест водни турбини, които можеха да го накарат да полети с четиридесет и пет възела — смайващо постижение за кораб с подобни размери.
Остин отвърна на синоптичния доклад с «Наслука, капитане!» — заемка от рибарския речник на Траут. Даде знак на водолазите да подадат още въздух в балоните. Товарът започна бавно да се издига през отвора. Двамата мъже се държаха близо до него, за да не му позволят да се разлюлее под натиска на по-силното течение отвън. Остин и Завала останаха току под отвора, малко настрани, за да не се окажат на пътя на тежестта, ако тя реши да полети надолу. Виждаха ясно и двамата водолази, държащи се редом с товара чрез бавни движения на плавниците. Образцова операция. Направо за учебник.