Изтеглен няколко минути по-рано, Завала имаше необичайно смачкан вид, без подсилващите форми на доспехите си. Също като при космонавт, изваден от състояние на безтегловност, първите стъпки на Остин бяха несигурни. Завала му подаде чаша кафе. Няколко глътки от силната течност възстановиха кръвообращението му. После свършиха най-належащото — хукнаха с вдървени крака към близката тоалетна. Излязоха усмихнати. След като се преоблякоха в сухи и топли дрехи, отново се върнаха на палубата.
Пътешествието от останките на «Андреа Дориа» дотук беше лишено от приключения, но напрегнато. Особено в първите моменти, когато винчът с леки придръпвания обираше луфта на въжето и после на повърхността, когато каменният блок загуби плаваемостта си. Опитните членове на екипажа на «Морският дявол» закрепиха към него още балони, за да са сигурни, че няма да го изпуснат на дъното, нахлузиха му стоманена примка и го вдигнаха на палубата с помощта на А-образната рама на кърмата.
Остин съзерцаваше безобидния наглед камък, легнал върху дървен палет, и не можеше да повярва, че е причинил толкова много неприятности и е отнел толкова много живот. Камъкът бегло наподобяваше надгробна плоча, което му отиваше, като се има предвид, колко хора бяха загинали заради него. Беше малко по-дълъг от висок човек и горе-долу, колкото човек, широк и дебел. Остин клекна и прекара длан по черната повърхност, която поради изсъхването ставаше тъмносива. Проследи с пръсти йероглифите, но те нищо не му говореха. Цялата тая работа не му говореше нищо.
Хората от екипажа затънаха плочата с ватиран плат, а отгоре — с пластмасово платнище. Малък мотокар я отнесе под един заслон на палубата. Нямаше вид на чуплива, след като бе издържала почти половин век в потопен брониран камион, а после и пътешествие до повърхността, но не биваше да се поема риска да стане на хиляди крехки парченца.
Донатели наблюдаваше тъжно откарването на плочата.
— Значи заради това нещо загинаха всички тези хора.
— Убийствата още не са свършили — каза мрачно Остин, като присвиваше очи срещу мъглата, чийто сиво-жълт покров бе обгърнал целия спасителен кораб и притъпяваше звуци и светлина. Температурата бе паднала поне с десет градуса. Потръпна, като си спомни за разказа на Донатели, в който също такава мъгла скрива «Андреа Дориа» от погледа на «Стокхолм».
— Дай да видим капитана — предложи Остин и двамата със Завала се изкачиха на мостика.
Вътре в рулевата Макгънти им кимна да приближат до радара и им показа бяло петънце върху зеления му екран. Остин примигна. Може би престоят под водата му бе дошъл много. Бързото движение на петното през екрана повече подхождаше на самолет, отколкото на кораб.
— Това нещо толкова бързо ли се движи, колкото ми се струва? — попита Завала.
— Носи се като привидение — изръмжа Макгънти.
Остин почука с пръст по екрана:
— Може да са нашите лоши момчета.
Очите на Макгънти блеснаха.
— Когато бях малко момче на юг, ченгетата влизаха с патрулката в строителната площадка и във всички посоки хукваха хора. Ченгетата всеки път си намираха по нещо. Ако не ти е чиста съвестта, видиш ли синия буркан да мига, плюеш си на петите. И това тук е същото, обзалагам се.
— Лошият се спасява, ако никой не го гони — отбеляза Остин. Петното изпревари друг съд със същия курс, все едно че мина покрай остров. — Според мен тия приятели се движат с около петдесет възела.
Макгънти подсвирна тихичко.
— Това ми изглежда голям кораб. Не знам съд с такива размери, който да се движи с подобна скорост.
— Аз знам. Наричат ги «Бързоходци». Нова конструкция. Строи ги компанията «Торникрофт и Гайлс». Използват полуглисиращ корпус и водни турбини, като избягват по този начин неблагоприятния ефект от частичния вакуум, който създават витлата. Дори ако прекарва контейнери, един бързоходец може да се движи с четиридесет и пет възела. А по-новите модели сигурно и с повече. Капитане, забеляза ли големи кораби наоколо, преди нападението?
— По тия места движението е натоварено. — Макгънти бутна шапката си назад, сякаш това щеше да му помогне да си спомни. — Много кораби, главно риболовни, кръстосват насам-натам. Дали сме видели тоя специално? Може би. Клечеше един такъв голям на около миля от нас, но се загуби в мъглата. Аз бях зает с операцията.
— Струва ми се, че ако погледнем в корабния регистър, ще намерим «Халкон индъстриз», вписани като собственик.
— Не можем ли да поискаме помощ от въздуха? — попита Макгънти.