Като взе ръката на Остин в своята, Нина каза:
— Само ако е знаел какви ще бъдат резултатите от това плаване. Откриването на тялото му и съкровището слагат началото на нова глава в археологическата наука. Цели държави и правителства ще се включат. Нямам търпение да започна работа. След смъртта си, той допринася много повече за обединяването на хората, отколкото е сторил приживе. Жалко само, че репутацията му на откривател на Америка ще бъде помрачена.
— Това май няма значение. Видях планове за пищна гробница, която смятат да му построят в Мадрид. За тялото му се натискат още Вашингтон и Сан Салвадор.
— Но никой не предлага да се издигне паметник на онези безименни финикийци и африканци, които първи са стъпили в Новия свят — каза Нина.
— Може и да не са били първи.
— Моля? — вдигна вежди Нина. — Имате ли някакви доказателства в подкрепа на такава възможност, професор Остин?
— Може би. Отново хвърлих поглед на онези фризове с корабите. Спомняш ли си фигурата на човек, висящ от някакъв предмет с форма на диамант?
— Да. Помислих си, че е някакъв бог.
— Аз подходих към въпроса от друг ъгъл. Попитах се как са могли маите да добият представа за вида на нещата от птичи поглед, когато са фиксирали местоположението на челюстите на Кукулкан. Мисля, че са използвали големи хвърчила.
— Летящи маи! Това е нещо ново. И откъде са се научили да го правят?
Прекъсна ги звън от клетъчния телефон на Остин. Той го изрови от непромокаемата торба и го вдигна към ухото си. Смръщените му черти се отпуснаха в усмивка, когато чу гласа от другия край на линията. Поговори няколко минути и затвори.
— Беше Анджело Донатели от болницата. Ще го изпишат след няколко дни.
— Цяло чудо е, че не са го убили.
— Повече от чудо. Братовчед му Антонио развалил мерника на Халкон, когато се хвърлил към него.
— Радвам се. Мистър Донатели изглежда добър човек, от това, което си ми разправял за него.
— Ще имаш възможност да се увериш лично. Той организира голямо семейно тържество в къщата си на остров Нантъкет. И ти си поканена. Пол и Гемей също ще бъдат там.
— Ще дойда с удоволствие.
— Значи, уговорихме си среща. А сега искаш ли да чуеш остатъка от теорията ми за хвърчилата.
Нина кимна.
— Мисля, че маите са се научили от най-добрите специалисти в областта на хвърчилата. Японците.
— Не мисля, че ми се ходи в Япония — засмя се Нина.
— А къде ти се ходи?
Нина вдигна клетъчния му телефон.
— На място, където няма да имаш нужда от това. — Остави апарата настрана.
После свали слънчевите си очила и му отправи канеща усмивка, леко разделила сочните си устни. Остин прие поканата, която беше топла и сладка, както бе обещано.
— Какво ще кажеш, да слезем долу и как го каза ти? Да се опънем? — прошепна Нина.
Без да пророни дума, Остин я взе за ръка, заведе я в просторната каюта и я отдели от света с жалузите на вратата. Поне за известно време.
←127
Релинг — (мор.) металната тръба парапет по борда на яхта.
←128
Кливер — малкото триъгълно платно до главното, използвано за управление и допълнителна тяга.